Римската империя приключва през 476 година, но има много държави и градове, които се борят за нейни наследници. Днес ще разгледаме кои държави и градове се борят за наследници на империята и се определят като Втория и Третия Рим.
Кой град е Вторият Рим
Разбира се, отговорът на този въпрос е Константинопол. След разделяването на Западна и Източна Римски империи, Константин Велики избира за център на Източната империя град Византион – прекръстен през 330 година на негово име Константинопол. Причината е , че градът се намира на подходящо място за търговията между Европа и Азия, а освен това е почти невъзможно да бъде превзет. За това се изисква едновременно да бъде обсаден и по суша от Азия и Европа, както и по море, което е почти невъзможно да бъде извършено от друга държава. Това е и основната причинат за Източната Римска Империя да просъществува толкова дълго и Цариград да бъде превзет само 2 пъти в историята си. Първият път е от латинците през 1204 година, а вторият случай е от Османската империя през 1453 година. За съжаление, въпреки надможщието на България в определени периоди в сблъсъка със супер силата Византия, разположението на града и липсата на силна флота не позволяват на българите дори да си помисялт да подложат града на сериозна обсада. Единствените български владетели, които правят сериозни опити за това са хан Крум и цар Симеон. Хан Крум се опитва да изработи многобройни обсадни машини чрез които да превземе града, а цар Симен се опитва да си осигури съюзник в лицето на арабите, които да блокират пристанището на града, за да може да бъде успешна обсадата му по суша.
Теолозите във Византия тълкуват Източната Римска империя като наследник на Римската империя – translatio imperii – тоест прехвърляне на Римската империя към нейната по-нова версия. Този процес се засилва все повече след Голямата Схизма от 1054 година, когато Константинопол все повече се обуславя като собствен център на цивилизация – православното християнстов. Самата цивилизация се нарича от историците славяно-византийска. Тоест съчетава църковнославянският език, известен още като старобългарски, който се популяризира навсякъде по цяла Централна и Източна Европа и византийската култура и цивилизация като люлката на православното християнство. През 1453 година Източната Римска империя приключва своето съществуване и по този начин загива Вторият Рим. Тогава се ражда концепцията за Третия Рим – Москва.
Защо Москва се смята за Третия Рим
Интересно е ,че първоначалната идея на нов Рим е още на цар Иван Александър през 14 век, но за съжаление тази негова идея не се въплъщава в някакви сериозни дела – още повече след като и през 15 век България не същестува на картата.
След загубавата на двете основни правословни християнски държави в Европа – България и Византия остава вакуум. Единствената православна църква, която не се намира под шапката на Османската империя е Руската. Многобройни духовници от България и Византия се стичат по руските земи и допълнително засилват процесите на превръщане на Москва в център на православието. Използването на църковнославянския/старобългарския дава необходимата спойка за едно общо дело по възстановяване на центъра на православното християнство на ново място, а именно Москва. Концепцията за Москва като Третия Рим се показвавърху писмата на монаха Филотей до Московския велик княз Василий III през 1510 година. Там монахът определя Василий като наследник на делото на Константин Велики.
Много често се определя тази концепция като експазионистична на руската държава още по времето на Иван Грозни, но не така мисли известния американски историк Маршал По. Той защитава тезата, че тази концепция не играе съществена роля в развитието на Руската държава през вековете, а бива сравнително бързо забравена. Единствено може да бъще защитена по отношение на подпомагането на християните на Балканите – като например събирането на дарения за манастирите в Света Гора. Има периоди , в които Османската империя отнема земите на тези манастири, а те ги откупуват от империята със събрани пари от руската аристокрация. Това може да бъде прието като някакъв вид доказателство, че част от руските управляващи са възприемали концепцията , че са защитници на православното християнство.