Всеизвестно е , че първият Златен век на Българската държава е по времето на цар Симеон – конкретно в първата част на неговото управление между 893-907. Но някои историци приемат, че по времето на този владетел, Българската книжовност изживява втори златен век. Научете кой е този български владетел.
При кого има Втори Златен век на българската книжовност
Това се случва по времето на цар Иван Александър. Той е вторият най-дълго управлявал български владетел, като е начело на България цели 40 години – от 1331 до 1371 година. Уточняваме, разбира се, че тук става въпрос за бурно развитие на българската книжовност. Последният подобен случай е по време на Иван Асен II, но той е в много по-голяма степен концентриран върху цялостното възходящо развитие на България. От друга страна, след Иван Асен II има поредица от неразбории в управлението на странат, честа смяна на владетели, което води със себи си до невъзможност за силно културно развитие на страната. Това успява да се реализира по време на продължителното управление на Иван Александър.
Управлението на Иван Александър(1331-1371)
Златен век за българската култура
Иван Александър не е сред най-успешните български владетели, въпреки това той успява в началото на своето управление да спре процесите на загуба на територии след победата при Русокастро срещу византийския император(1331).За съжаление до тук се простират неговите успехи на бойното поле. Той се концентрира повече върху развитието на меката сила на България – културното и духовно развитие. По негово време се случват следните най-важни неща:
- Преведена е Манасиевата летопис на български
- Томичовият псалтир – една от най-известните български духовни книги
- Четвероевангелието на Иван Александър – книгата се посвещава на 4-ма души – Иван Александър, съпругата му, и 2-ма от неговите синове. Тя е украсена с много цветни миниатюри и е един от български средновековни шедьоври. Днес се намира в Британския музей в Лондон и е част от световното културно наследство, включено в програмата на ЮНЕСКО.
- Създават се много поетични творби, жития на светци, хроники и летописи.
- Изкуство – търпи голямо развитие в този период, за съжаление в голяма степен става въпрос за наподобяване на ромейската култура.
- Архитектура – Строят се много нови църкви и манастири. Дори се успява да се построи нов царски дворец в Търново. Част от българите почват да сравняват столицата ни с Константинопол, както по времето на Симеон.
Минуси на управлението на Иван Александър
Въпреки безспорните успехи на културния и духовен фронт, управлението на Иван Алексанъдр се оказва фатално за българската държавност. Опитвайки се да удовлетвори всички, той допълнително засилва процесите на феодално разделение вече започнали в България и е с основна вина за загубата на държавност до края на 14 век. По време на 40-годишното управление на Иван Александър, царят се изолира в най-тесния си вътрешен кръг и не взема присърце управлението на страната, което води след себи си до допълнително отслабване на силата на България.
Първи златен век – Втори златен век
Дори културните успехи на Иван Александър в голяма степен копират ромейската култура и за разлика от времето на цар Симеон не водят до самостоятелно развитие на българската духовност, а по-скоро копират чужди образци. Симеон доразвива основата дадена по времето на Борис от Константин, Кирил и техните ученици и на практика развиват така наречения църковнославянски език(старобългарски). Той става основа за разпространението на християнството в българския вариант сред останалите славянски народи и по този начин налагат българската култура върху останалите народи. При Иван Александър тази мисия липсва. Той развива българската книжовност като в голяма степен копира чуждата ромейска култура и вкарва голяма част от достиженията на Византия на българска почва. Това е и причината много български историци да не възприемат тази хипотеза, че това е втория златен век на България.