Пабло Неруда: Умира бавно този, който…

Пабло Неруда

„Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща… прочети цялата статия

Стихове: Черна песен – Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре.… прочети цялата статия

СТИХОВЕ: НЕ ВСЯКО „БРАВО!“…

СТИХОВЕ: НЕ ВСЯКО „БРАВО!“…

Не всяко „Браво!“ е достойно. Не всяко „Долу!“ е позор. Не всеки химн — заупокоен. И не хвалебствен — всеки хор. Не всички лаври са победа. Не всяка загуба е крах. Не всяка истина — последна. Не всяка грешка —… прочети цялата статия

България – Мира Дойчинова

България

България Какво си ти? Прашинка и безкрайност. Земя. Огнище. Обич. И небе. Светът е необятен по случайност. Но в този свят, аз имам само теб… Със всичките ти изгреви и залези, с възходи и безропотни падения, предавана, обичана, прощавана –… прочети цялата статия

Чудна си! – Иван Вазов

Чудна си! – Иван Вазов

Чудна си! Екнат топовете, екнат скалаците, тихи домовете – де са юнаците? Все гърмят битвите, пъшкат болнuците, плачат молитвите, охкат вдовиците… Хубава родино, в скръб сърце каменно, сърце прободено – сърце пак пламенно; дух, напрежение, горест мъжествена, нямо търпение, мощ… прочети цялата статия

„Многоточие…“ – Дамян Дамянов

„Многоточие…“ – Дамян Дамянов

“Многоточие… Обичам този знак. Макар неважен, макар неясен… Скъсан… Просто малко… Човекът нещо искал е да каже… Но… изведнъж се сетил… Премълчал го… …Защо – не знаеш… Скъсаната нишка останала. А той самият – де го? Три точици… Прекъсната въздишка…… прочети цялата статия