Историческа България винаги е имала излаз на Бяло море. Още от времето на Първата и Втората Българска държава, територии на Беломорска Тракия са били с преобладаващо българско население. Днес ще се опитам да разгледам какво се случва с излаза на България на Бяло море в периода на Третата Българска държава.
България на Бяло море след Освобождението
Ще направя една скоба за едно решение преди Освобождението. На Цариградската посланическа конференция се взема решение за създаването на 2 български държави. Едната е Източният със столица Търново под руско влияние, а Западният със столица София под австро-унгарско влияние. За западната българска държава първоначално се е предвиждал излаз на Бяло море, но той бива съботиран най-вече от английския делегат и това води до провал на решението.
Правото на България на излаз на Бяло море е признато с прелиминарния Санстефански мирен договор. Но, то бива променено с решенията на Берлинския конгрес. Великите сили, начело от Великобритания се противопоставят на какъвто и да е излаз на България на Бяло море. Англичаните дори се опитват да отрежат излаза на България на Черно море, предвиждало се е само малък излиза между Балчик и Каварна. Руската дипломация успява да защити интересите на България за черноморието, но не успява да защити беломорска тракия. Въпреки това във всички последващи договори след 1878 година до Първата световна война се признава правото на страната да има излаз на Бяло море.
Балканските войни
По силата на Лондонския мирен договор, България получава широк излаз на Бяло море, от устието на река Марица до устието на река Струма. За съжаление след Букурещския мирен договор(След Междусъюзническата война), ние запазваме само половината от него. Въпреки това в периода до Първата Световна война, българското правителство работи усилено за развитието на тези територии. Тя е почти изцяло българизирана и дори се създава флот за защита на тези земи. На цялата тази дейност се поставя кръст след края на Първата Световна война
След Първата Световна война
Беломорска Тракия бива загубена от България с решенията на Ньойския договор. Тази територия е предвидена за управление от Франция в рамките на Обществото на Народите(ОН предтечата на ООН). Начело застава френският генерал Шарпи. Интересното е , че в подкрепа на българите оказват най-голяма влияние американския президент Удроу Уилсън.Той не допуска територията да бъде анексирана спрямо претенциите на гръцкия премиер Венизелос. За съжаление, това положение се запазва само за няколко месеца. През 1920 година тази територия все пак бива дадена на Гърция , за да обезпечи сухопътна връзка с дадената и друга територия от Османската империя. Въпреки това българите не се отказват от претенциите. През 1922 на конференцията в Лозана, българите успяват да пробият донякъде гръцките претенции. Съчетани с турските успехи във войната срещу гърците, на България е предложен излаз на Дедеагач, но той е много малък и неудовлетворява претенциите ни. Нещата се развиват добре за страната ни заради успехите на турците , но превратът на 9 юни 1923 обръща палачинката. Това престъпно действие ни поставя в международна изолация и пречи на нашите искания.
Втората Световна война
През 1941 година българските войски действат като окупационни и на практика контролират тези територии. Българската власт между Струма и Марица е възстановена, като за пръв път по време на Третата ни държава, България контролира и островите Самотраки и Тасос. В Кавала е изградена корабостроителница и българският беломорски флот е възстановен. Промените в хода на войната водят до промяна и в обстоятелстава. Новото българско правителство след 9 септември 1944 прави грешката да изтегли българските войски от Беломорието, без това да бъде изискано от СССР. След това на Парижката мирна конференция, българските представители заедно със съветските си колеги поставят въпроса за Беломорието. Срещу тях се противопоставят активно гръцките и британските представители. За съжаление, в посока на гръцките интереси се намесват и американците, които по това време също са в близки отношения в нашата съседка.