Всички сме запознати с размерите и големината, която достига Първата и Втората българска държава. Неслучайно в много текстове, те се приемат и като Първа и Втора българска империя. Поради тази причина, днес ще се опитам да разгледам до каква степен българското културно влияние се разпростира извън пределите на страната. Това се случва най-вече заради делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Научете повече по темата.
Докъде достига влиянието на българския език в Европа
Веднага след като биват приети, тримата ученици на Методий – Климент, Наум и Ангеларий започват масово обучаване на духовници нужни на новата българска църква. Нещо, което малко се знае е, че тази просветителска дейност не свършва в рамките на България. Дори по времето на Борис I, а най-вече при неговия син Симен, българските духовници обикалят надлъж и нашир из цяла Европа. Те успяват да достигнат до Киевска Рус, а след това и до днешните земи на Хърватия, Чехия, Словения и Полша. Разбира се, това води до съответната реакция от страна на Папата. През 925 година той признава, че “славянската литургия е изключително популярна в Далмация и Славония” – това са днешна Хърватия и Словения. По същото време се опитва да изгони и българският еписков в Краков (Полша).
Глаголицата и Хърватия
Хърватия е една от държавите, която се намира най-близко до българското културно землище, а е сериозен обект от страна на Ватиката да наложи своето влияние, на хърватите се правят много компромиси. През годините им се разрешава от страна на Ватиката да използват глаголицата в своето богослужение, а дори се прави жест техните духовни книги да се печатат от страна на Ватикана. По този начин, с по-меки мерки, католиците се опитват да наложат и утвърдят своето влияние в страната.
Влашко и Молдова
За разлика от другите старни, при Влашко и Молдова имаме не само използване на кирилицата и глаголицата, но и официалният език е български. Тези две държави се създавата като периферни за България през XIV век. Официалният български език се запазва чак до 1716 година, когато е въведен под външен натиск влашкият език. Кирилицата се запазва като азбука чак до 1861 година, а до 1917 година богослуженията на румънската православна църква се водят на български език.
Литва
В началото на XIV век постепенно Литва се обуславя като важен фактор особено в Източна Европа. Тази държава е подложена на сериозен натиск от всички посоки. От една страна, на изток се намира православните й руски съседи, а от друга немските католици и полското влияние. По този начин, поставена в своеобразно менгеме, Литва се опитва да се запази като самостоятелна сила. Това е и причината да се обърне към българското духовенство, което се е намирало в деншна Буковина. По този начин, кирилицата и български език стават водещи в тази държава.Но през 1387 година, българският език е сменен от полския и католическата религия се налага в страната.
Албания
Българското културно влияние се запазва много силно в Албания до средата на XV век. Тогава държавата бива превзета от османците. Но през целия XIV и до средата на XV век, официалният език на албанската аристокрация е български и много българи участват в боевете срещу османците.