Днес ще Ви разкажем за най-големият панаир, който се е провеждал на територията на България в рамките на Османската империя. Става въпрос за големият Узунджовски панаир, който е събирал търговци от всички краища на империята – има данни за повече от 50 000 души присъствали от цял свят на него. Нека разберем повече за това специален панаир.
Какво е представлявал Узунджовският панаир
Узунджово е село, което се намира в близост до град Хасково. В рамките на Османската империя, селото се е превърнало в център на един от най-големите панаири на Европейския континент. Смята се, че началото му е дадено през 1593 гоидна от везира на империята по това време – Синан паша. Той преценил, че мястото е повече от благоприятно за изграждането на голям хан за пренощуване на пътниците тръгнали по така наречения Цариградски път. Изграждането му дава и друга идея на Синан паша – за започването на голямо сборище там за обмен на стоки. Така постепенно през XVII, XVIII и XIX век Узунджовският панаир се превръщал в истинско сборище на представители от цяла Европа и Азия.Ето какво е можело да видите там:
- Земеделски произведения от цяла България
- Розово масло
- Кожарски изделия от Пловдив, Пещера, Охрид
- Килими от Сливен
- Метални изделия от Габрово и Самоков
- Гайтани и конци от Калофер, Карлово, Сопот
- Европейски индустриални стоки
- Персийците продавали своите Персийски килими
- Англичаните продавали подправки и бои
- Италианците – стъклария и копринени платове
- Руснаците продавали скъпи кожи и книги
Така че тук можело да се намери от всичко по нещо. Дори в по-късните години на панаира са се договаряли цели държави помежду си за отделни стоки. Друг интересен елемент е, че всеки град или област си е имал отделна своя чаршия в рамките на панаира, така че да може да се отличава от останалите. Дори се смята, че Васил Левски е посещавал този панаир през 1871 и 1872 година. Още един интересен момент е, че на него доста често са се наемали учители за различните училища в България. Предполагам знаете, че по време на нашето Възраждане учителите обикновено имали договор за 1 година. Той най-често започвал в края на септември,когато вече се е прибрала реколтата и приключвал на 24 май. Това е и причината за важността на тази емблематична глава от “Под Игото ” на Иван Вазов – Радини Вълнения. На практика тогава се е определяло дали Рада Госпожина ще получи възможност да преподава и следващата година в същото училище в зависимост от представянето на нейните ученички.
Кога се е провеждал панаирът
Най-често това се е случвало в интервала между 15 септември и 15 октомври. Неговата продължителност е била различна. Първите години е бил по-дълъг, но постепенно през XIX век неговата продължителност се върти около 10-тина дни. Френски посетител определя неговата численост на около 50 000 души от цял свят, които го посещавали всяка година. Разбира се вече към 70-те години на XIX век той все повече започва да запада. Причината е развиването на железопътната мрежа в рамките на Османската империя, което прави панаирът излишен. Последно е бил проведен през 1876 година.
Възраждането на панаира в България
След Освбождението и най-вече след Съединението, постепенно се правят опити този панаир да се възстанови. Смята се, че негов наследник в някаква степен е Пловдивският панаир, който се превръща в средище на международната търговия в младата ни държава.