Знаете, че когато говорим за преименуване най-често се прави аналог с определен период в историята. Но интересното тук е, че няма да говорим за него, а за един по-ранен период. Става въпрос за 1934 година и най-голямото преименуване на населени места в нашата страна. Разберете повече по темата!
Защо през 1934 се преименуват толкова много населени места?
Тази година се свързва най-вече с преврата на кръга “Звено” начело с Кимон Георгиев. Но, според професор Анастас Иширков, процесът е започнал повече от 10 години по-рано. Доказателство за това са следните промени:
- През 1906 година са сменени имената на 347 населени места
- През 1942 година са сменени имената на 360 населени места(Южна Добруджа)
- През 1966 са сменени 211 имена на селища
- През 1934 са сменени 1875 имена на селища – 32.5% от имената на всички селища
Процесът е започнал много по-рано с комисия, работеща още от времето на Александър Цанков и до правителството на Никола Мушанов – това преди преврата на Кимон Георгиев. Професор Анастас Иширков, който пише по темата още през 1922 година , уточнява, че преименуването е започнало още след Освобождението. Но проблемът е бил, че то се е извършвало инцидентно, от отделни населени места, които са искали да сменят “омразните” им стари турски имена. От друга страна, съществува и проблемът, че не се гледа с добро око на смяната на имената на селища, тъй като това води до сериозен хаос сред останалите страни и географските карти, които се изготвят. Тук с промените на имената не се сменят тези, които означават народност или определена етническа група, въпреки че тя може вече да не е преобладавала в населеното място.
Работата на комисията по преименуване на селищата
Тя започва през юли 1932 година, като се дели на 2 части:
- Политическа квота
- Научна квота
В научната квота се срещат имената на много известни българи, като гореспоменатия Анастас Иширков, историкът Петър Мутафчиев, езиковедът Стефан Василев. Те изказват интересни мнения, но може би най-интересно е на Петър Мутафчиев. Той не е съгласен с масовото слагане на имена на историческа личности на населени места – нещо, което той е забелязал само в съседна Румъния. Вече след преврата от 1934 година, се продължава работата свършена от предишните правителства. Тогава се взема решение с поредица от нормативни актове да се променят имената на много население места – представляващи почти 1/3 от всички в България по това време. Общата им бройка е 1875 населени места, от които имаме и 14 града. Ето кои са те:
- Анхиало – Поморие
- Месемврия – Несебър
- Василико – Царево
- Станимака – Асеновград
- Даръ-дере – Златоград
- Дьовлен – Девин
- Пашмакли – Смолян
- Кошу-кавак – Крумовград
- Ортакьой – Ивайловград
- Ески Джумая – Търговище
- Осман пазар – Омуртаг
- Каваклии – Тополовград
- Мъстанли – Момчилград
- Орхание – Иоаниград – Ботевград
По отношение на Орхание, казусът е много интересен. В оригиналът на заповедта е посочено, че ще бъде преименуван на Иоаниград по името на царица Йоанна Савойска. Името й е било изписвано като Иоанна, а не Йоанна както в момента. Но в по-късно заповед, това е променено и градът бива кръстен по името на Христо Ботев.
Видовете промени на имената
Разбира се, че няма как да посочим всички сменени имена на населени места. Това, което можем е да ги обобщим спрямо принципа по който са променени. Ето какви са основните видове промени спрямо това на кого/какво са преименувани:
- Светци – село Свети Иван, село Свети Спас
- Български ханове – село Аспарухово, град Омуртаг
- Български царе – град Асеновград, село Ивайло
- Войводи – село Индже войвода, село Страхил войвода
- Априлско въстание – село Тодор Каблешково, село Волово(Панайот Волов в момента)
- Възрожденци – село Левски, село Капитан Петко
- Освободителна война – село Столетово, село Савойски
- Български офицери – село Генерал Тошево, село Полковник Серафимово
- Исторически места – село Оборище, село Сан Стефано
- Исторически битки – село Булаир, село Кубадин
- Македоно-Одринско опълчение – село Полковник Желязково, село Велешани
- Културни дейци – село Иван Вазово, село Алеково
- Кобургска династия – село Евдокия, село Царица Йонна
- Чужденци – село Иречеково
- Кръстени на живи лица – по принцип е взета решение в комисията да не се кръщават населени места на живи лица. Въпреки това се оказва, че има няколко изключения. Ето кои са те:
- Село Генерал Николаево – Данаил Николаев
- Село Генерал Панайотово – Сава Панайотов
- Село Митрополит Симеон – Одисей Попов(Преславски митрополит Симеон)
- Село Шкорпиловци – тук е кръстено на братя Шкорпил, но единият от тях (Карл) е все още жив.