Всички знаем, че рамките на нашата история, българските владетели са носили 3 титли – хан, княз и цар. На няколко от тях се е наложило да сменят титлата си по време на своето управление. Ето колко на брой и кои са тези владетели.
1.Хан/Княз Борис I (852-889)
Борис поема управлението на държавата в един много труден период. Териториалните разширения по времето на Маламир и Пресиян включват много голямо количество християни в държавата ни. На него му се налага да води външна политика при която много често международните договори сключени с останалите държави не се спазват, защото няма никакви последици дори при тяхна вина. Причината е, че България се е приемала като езическа страна от гледна точка както на Византия, така и на Ватикана. Борис заради, че може с един куршум да уцели 2 заека:
- България да получи нужния международен престиж
- Да реши вътрешните проблеми чрез християнството
По този начин, хан Борис решава, че е време да приеме християнстово. Той маневрира умело между двата християнски центъра – Константинопол и Рим – като използва конкуренцията между тях. Залага основите на превръщането на България в собствен духовен и културен център на силата – чрез Кирил и Методий и техните ученици.
2.Княз/Хан Владимир Расате (889-893)
Синът му Расате не успява да вникне в гениалността на Борис. Той смята християнството за проводник на чуждо влияние и се опитва да се върне по пътя на езическа България. Това е и причината да започне като княз, но постепенно да върне старата титла хан. Бива свален от баща си Борис от престола и ослепен, тъй като не е провидял, че няма бъдеще за езическа България. Тя е щяла винаги да бъде в международна изолация и да стане плячка на чуждо културно влияние.
3.Княз/Цар Симеон (893-927)
Другият син на Борис е доста по-далновиден. Той успява да продължи пътя на баща си и да наложи България като собствен културен лидер. Успява да се справи с византийското влияние и да разпространи българската култура и писменост в лицето на кирилицата. Симеон започва с титлата княз, но успява заради водената от него експанзивна политика и надмощието, което налага над Византия да получи царската титла. Първоначално тя е призната от патриарха Николай Мистик, но при промяната във властта, това признание се оттегля. Въпреки това, в историографията се приема, че Симеон успява да наложи властта си и бива приет за цар. Иначе тази титла бива призната след смъртта му при мирния договор от 927 година.
4.Княз/Цар Фердинанд (1887-1918)
Фердинад започва своето управление в България с титлата княз – каквото има и Батенберг. През 1908 година, България успява да излезе и формално от орбитата на Османската империя и да получи своята независимост. Тогава титлата му се променя на цар – връща се традицията от Първата и Втората ни държава.
Това са 4-мата владетели, които сменят титлата си в рамките на своето управление.Единственият спорен момент е за управлението на цар Калоян. Там той бива признат първоначално от папа Инокентий III за крал на България, а Калоян трасформира тази титла на цар. Но на практика официално от страна на България не е имало промяна на титлата – това е причината да не е посочен в класацията.