Всеки смята, че говори най-правилно езика ни. Но в течение на годините се е наложило определено разбиране кои са правилните форми. Това се случва най-вече след Освобождението на България. Нека разгледаме историята на говоримия български език.
Къде се говори най-правилен български език
Първо трябва да разгледаме различните видове на българския език и кой и кога е приет за правилен. Първият изследовател на българския говор е Неофит Рилски. В неговата книга Българска граматика през 30-те години на 19 век, той разглежда основните варианти, които се срещат по нашите земи. Други известни изследователи като Марин Дринов, Алекснадър Балан и други достигат до една сериозна разделителна линия – това е Ятовата граница.
Ятовата граница
Ако си представите картата на Балканския полуостров, свържете с една мислена линия Николол и Солун и ще разделите на 2 част българското зелмище. Всичко на запад от тази линия говори на западния български диалект, а на изток на източия ни диалект. Основната разлика между двата е свързана с промяната на старобългарската гласна ЯТ в различни букви. Ако сте във София, няма начин да не чуете думата млеко, вместо мляко, а ако сте във Варна няма начин да не забележите по мекия говор и начин за изговаряне на думите.
По време на нашето Възраждане, голяма част от българските духовни лице и революционери са от централна България. Говорим най-вече за подбалканските градчета и някои част от източна България. Това повлиява върху езика, който те използавт в своите творби. Те налагат източнобългарския диалект като водещ. Тази тенденция се запазва и след Освобождението. По време на Учредителното събрание през 1879 година в Търново и в следващите години, се налага като правоговор източния български диалект. Въпреки това, трябва да имаме предвид, че тук не говорим за големите отклонения на диалекта.
Най-големите отклонения от българския правоговор
Тук ще ви покажем най-честите отклонения от българския правоговор, и как те трябва да се коригират:
- Трябва да се изговарят ясно и отчетливо гласните “Е” и “И” – зелен, а не зилен, дете , а не дите
- Правилният изговор на глаголите от II спрежение 1 лице, ед.ч. е мек: – върв’ъ, а не вървъ или върва
- Множествено число на глаголите от I,II и III спрежение:
Глаголите от първо спрежение имат окончание Е в 3л, ед.ч.
- аз пиша, той пише, ние ПИШИМ, а не ПИШИМЕ – глаголи от I спрежение
Глаголите от второ спрежение имат окончание И в 3л, ед.ч.
- аз ходя, той ходи, ние ХОДИМ , а не ХОДИМЕ – глаголи от II спрежение
Глаголите от трето спрежение имат окончание А/Я в 3л, ед.ч.
- аз стрелям, той стреля, ние СТРЕЛЯМЕ – тук вече е правилно това окончание за глаголите от III спрежение
4.Друга често срещана грешка, особено при софиянци е свързана с неправилното ударение. Използва се като говорИх,направИх и т.н.
5. Последната грешка, която ще разгледаме е свързана с изпадането на букви при говорене. Става въпрос най-често за различни местоимения като например – тая става таа, оная става онаа и така нататък.
Диалектите са богатство за всеки език. Под една или друга форма, всички го носим в себе си. Въпросът е да се опитаме да използваме различните му форми за съответните най-подходящи места. Ако сте в официална среда, трябва да се стремим да спазваме наложените правила. От друга страна, ако сме сред наши близки и приятели от родния ни край – тогава диалектната форма определено е за предпочитане.