Символичната война е термин, който се ползва доста често в публичното пространство. Тук ще се опитам да обясня защо това понятие не съществува и как всички българи плащат по скъпата тарифа заради слагачеството на определена група хора, които са решили да се представят за най-верния и надежден партньор на някоя Велика сила. Разберете повече по тема.
Какво е Символична война
Символична война е термин, който се ползва за обявяването на война срещу САЩ и Великобритания от страна на България на 14 декември 1941 година. Това е във връзка с нападението над Пърл Харбър няколко дни по-рано от страна на Япония. Германия и Италия последват този пример на съюзника си, но интересното е, че като страна членка на Тристранния пакт, България няма задължение да обявява война на Съюзниците. Въпреки това, с решение на Народното събрание на Царство България, нашата страна показва своята лоялност към съюзниците си. Това се предполага, че е лично решение на министър-председателя Богдан Филов. В протоколите от заседанието на Народното събрание се разбира, че това решение е взето с голяма подкрепа и всеобщо бурно и радостно ръкопляскане. По този повод се разказва интересна история. Тя е свързана с личността на Борис III. Когато разбира за взетото решение, той не е съгласен и показва своето недоволство с думите: “Поне можеше да не ставате на крака и да ръкопляскате”. Причината да се смята, че това е Символична война е, че нямаме общи граници с нито една от двете държави и по тази начин се приемало от нашите политици, че няма опасност за страната. Единственото смиселно нещо, което е направено тогава, е да не бъде обявявана война и на СССР, а Борис III успява да наложи България като посредник в отношенията между Третия Райх и Сталин и по този начин може би запазва съществуването на Третата българска държава. Но тази Символична война е платена много скъпо от българите. Разберете как.
Каква цена плащат българите за Символичната война
Разбира се, цената е с поредицата от бомбардировки от страна на Великобритания и САЩ върху българската територия. Даже и да не броим повече от 20% от сградния фонд на София, който е разрушен, жертвите са наистина сериозни. Засегнати са много български градове – София, Дупница, Враца, Карлово, Стара Загора, Ниш, Скопие,Горна Оряховица, Карлово и много други. Атаките са основно върху цивилни обекти и цивилно население, което е в сериозно нарушение на поредица от международни договори. Много активен в това отношение е Уинстън Чърчил. Неговите реплики остават в историята и предпочитам да не ги цитирам тук. Но колкото и военни престъпления да са извършени от Съюзниците, основната вина си стои на страната на България. Никой не задължава нашата страна да обявява война и да дава повод за подобен тип изстъпления. Така че когато някой ви каже, че има такова нещо като чисто Символична война – спомнете си за резултатите от бомбардировките над България по време на Втората Световна война.