Баницата с късмети е една от запазените традиции в българското общество. През годините, тя се е променяла много и днес ще се опитам да ви представя как тя се трансформира през годините и кога по принцип се прави тях?
Историята на баницата в България
Баницата е една от най-типичните за България храни, която впечатлява всички чужденци. Най-ранните сведения за нея има в една богомилска легенда – Разумник от 11 век. В нея се разказва, че Господ създал небето като връшник – това е глинен съд за печене на хляб. Земята били плоска като пита и когато Бог натиснал връшника върху земата, тя се намачкала и свила. Така се появили планините, а самата земя заприличила на типичната наша баница и начина по който на навити и нагънени нейните кори.
Произход на думата баница
- Приема се, че тя идва от славянската дума “гъбаница”, което означава сгъвам или нагъвам се.
- Млин,Билник, Топейница, Клин се смятат, че са със славянски произход
- Баклава, Бюрек – са от турски произход
- Плакенда, Лангида, Мъстопита – от гръцки произход
Баницата из българските земи
За съжаление нямаме запазени много сведения за произхода на тази емблематична българска храна. Но има няколко интересни момента в нашата история свързани с нея:
- През 1665 година, австрийски дипломат минава през Харманли и е много впечатлен от “половинфунтова баница”, която му била поднесена от местното население.
- Георги Раковски описва в “Показалец” как се е приготвяла типичната българска баница, нарича тогава млин, която явно е била направила впечатление на чужденците, минаващи по нашите земи.
- Джеймс Баучер описва през 1874 година, че българите имат “много хубав тънък сладкиш”, който се приготвял от сирене, брашно, мед и каймак и се наричал млин.
Баницата с късмети – На Нова година или на Коледа/Бъдни вечер
По принцип, нашата традиция повелява тя да бъде на Нова година. На Бъдни вечер се меси питка с паричка в нея. Самата традиция от едно време повелявала в новогодишната баница да има клончета от дрян с различен брой пъпки, които определяли и късмета на човек през новата година. На практика няма как да знаем каква е причината за тази лека промяна в баницата с късмети. Може би една от основните причини е свързана с все по-големия акцент върху Коледа като основният празник през годината. Предполагам повечето от вас са запознати с тази основна разлика между правословното християнство и католицизма. За нас като православни християни, най-важният празник през годината е Великден, докато за католиците е Рождество Христово. Поради тази причина, Коледа се налага в последните години като водещият празник в годината и съответно някои от традициите на другите празници се прехвърлят към нея.
В края на краищата, важното е да продължим да правим и да се радваме на баницата с късмети. Без значение кога точно я правим и какви късмети поставяме, важното е да запазим тази традиция като част от нашето културно наследство, което ни прави различни и уникални спрямо останалите народи. Няма нишо лошо да гледаме и други културни образци, но накрая ние винаги си оставаме българи – с нашите хубави и лоши черти. Както казва известният ни писател – Любен Дилов (баща) – “И да се гордеем, и да не се гордеем – пак сме си българи, така че е по-добре да се гордеем”