Всички знаем историята на нашите възрожденски революционни герои. Но има хора, които са действали в сянка, за да може това дело да върви напред. Тук ще представя историята на един такъв човек. Един от близките съратници на Раковски и Левски, който играе ролята на двоен агент, за да подпомага българското дело. Името му не е известно за повечето хора, но е важно да се запомни – Теофан Райнов. Научете повече за неговото дело.
Кой е Теофан Райнов – първият двоен агент
Теофан Райнов е роден през 1837 година в Карлово. Той е син на известния учител Райно Попович, а майка му е от богатия род Гешови – Анастасия Гешова. Това му помага да получи много солидно образование за времето си, като завършва в Пловдив и по-късно в Цариград. След смъртта на баща си, се мести във Виена при вуйчо си Христо Гешов. През 1860 година умира и този негов роднина и изведнъж Теофан се оказва начело на голяма търговска империя. Постепенно се налага и като водач на българската емиграция във Виена. За съжаление неговият личен живот е пълна катастрофа. Той се жени за Елисавета Манова от Казанлък, която почива при заедно с детето им при раждането. Въпреки това, той успява да преодолее тази трагедия като поема по пътя на революционното дело. Той се среща с Раковски през 1862 година и тази среща се смята, че се оказва ключова за неговото бъдеще. Той финансира оръжията на Първата българска легия, подпомага четите на Хаджи Димитър, Филип Тотю и Стефан Караджа. Въпреки това, неговата най-голяма роля е като успешен двоен агент – ето как се случва това.
Как Теофан Райнов става двоен агент
Султан Абдул Азис заповядва на везира Али паша да създаде шпионска мрежа сред българската емиграция, тъй като се виждат вече проблемите с българите. Али паша назначава адвокат Манол Иванов за шеф на това разузнаване. Манол Иванов привлича още 2-ма българи – Теофан Райнов и д-р Маркович. Това се случва през 1868 година. Тримата се договарят, че вместо да шпионират за турците, ще помагат на българите чрез парите, които Османската империя ще им отпуска. По този начи те подават грешни сведения и пазят българскотот революционно движение от намеса от страна на чуждата държава. Разбира се, това не работи толкова дълго време и д-р Маркович е заподоздрян и хвърлен в затвора. Теофан Райнов успява да се скрие в Цюрих и да продължи да помага на святото дело.
Завръщането на Теофан Райнов
След смъртта на везир Али паша, Теофан се връща в Цариград и успява да си издейства поста на главен управител в Пловдив на Барон-Хиршовата железница. Смята се, че тази му функция е подсказава от Васил Левски, за да може революционерите да могат да бъдат укривани на гарите и да имат доход като служители на железницата. По този начин се подпомага революционното дело отвътре. През 1877 отново подозрението пада върху Теофан и той бяга в Букурещ, за да се включи в Освободителната война. Там работи в канцеларията на граф Черкаски. След Освобождението заема много високи постове в местната администрация в Карлово, Пловдив и София като умира през 1910 година.
Името на Теофан Райнов е важно да се помни, тъй като той е от малкото богати българи, които наистина рискуват да помогнат на освободителното дело. Ролята му като двоен агент, ползваш доверието на висшата османска администрация му позволява да осигурява един железен купол на българските революционери и да им помага при осъществяването на тяхната дейност. По този начин той играе значима роля от 60-те години, чак до края на XIX век.