Днес ще ви представя историята на една емблематична фраза. Всички сме чували израза “Победителите не ги съдят” . Тя е дело на Екатерина Велика и е свързана с историята на България и по-конкретно превземането на един български град. Разберете повече по темата в следващите редове.
Кой български град ражда тази фраза
Става въпрос за град Тутракан. Неговото превземана става поводът за произнасянето на тази фраза. Случката е от 1773 година, когато е поредната руско-турска война.Известният руски офицер Александър Суворев след като се справя с турска атака, решава самоволно да атакува тутраканската крепост. Неговите действия се увенчават с успех, тъй като изненадва турските войски и превзема трудната крепост с минимални загуби. Тъй като знае, че неговите действия няма да се приемат добре от неговия командир, той му пише доклад, в който се шегува със своите действие. Там е записано следното:
„Слава Богу! Слава вамъ! Туртукай взятъ и я тамъ.“
(„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“)
Разбира се, това не среща одобренията на неговия началник, който директно изпраща доклада му на Военното командване с искане да бъде предаден Суворов на военен съд. Военната колегия към Съда взема решение да бъде осъден на смърт Суворов за неподчинение. В своите записик, той се шегува с това и споменава, че те не са пропусанли нито едно негово провинение, което можело да му донесе смъртната присъда. Тогава се намесва руската императрица Екатерина Велика. Тя отменя присъдата на съда с думите “Победителите не ги съдят”. Тоест в случая Суворов е действал самоволно и в разреш на военните закони, но неговите действия са успешни и помагата на Руската империя във войната с османците. По този начин се ражда тази реплики, която остава в историята. Но много малко хора знаят, че тя е свързана с историята на България и историята на Тутракан.
Какво трябва да знаем за историята на Тутракан
Има няколко важни неща. На първо място името на града се свързва с името на български военначалник от Първото Българско царство. За съжаление не се знае точното му име и кога по-конкретно е отговарял за Тутраканската крепост. Вторият интересен факт за Тутракан е, че градът е бил освобождаван от османците от страна на руснаците няколко пъти. Първият от тях е по време на споменатия подвиг на Александър Суворов от 1773 година. Вторият случай е през 1810 година от Михаил Кутузов, а третият път е по време на Освободителната война. Въпреки това, Тутракан не оставя дълго в български ръце, тъй като след Втората Балканска война става част от Румъния под името Тутрукай. С Крайовската спогодба, градът се връща в рамките на страната.