Човек, без семейство е като дърво без корен – казва доц. Юра Константинова от Института по балканистика. „ Не можеш да не знаеш, какво се е случило. Трябва да имаме основи и хора, на които да се опрем, трябва да имаме спомени, които са ни скъпи“.
Солун, какво знаем и не знаем за него
Солун е вторият по големина град в Гърция с население над един милион души. Той с право се счита за северната столица на Гърция. Жителите на Солун наричат любимия си град по различни начини. Някои от най-популярните му имена са: Нимфата на Термическия залив, Принцесата на Термическия залив, Градът на влюбените (Erotiki poli) и дори „фтохомана“ – в смисъл на „лекарка на бедните“.
Всъщност този град е еднакво удобен за всички пластове от населението, без изключение. Той е подходящ, както за неговите гости, така и за многобройните туристи: с развита инфраструктура в града. На това място цените не са „туристически“. Те са фокусирани над потребностите и потребителите в града, градското население.
Природата на Солун
Средната температура през лятото е +24 °С, през зимата +6 °С. В допълнение към очарователната алея с изглед към Олимп и залива Термаикос с увеселителни лодки, може да посетите зоологическата градина в града, а само на час път с кола са великолепните плажове на полуостров Халкидики.
Ако решите да пътувате до Северна Гърция, ще откриете убежище за мечки, красиви езера, планински таверни, пещери и геотермални извори. На юг ще попаднете на ски курортите на Гърция – Каймакцалан, Василица, Сели. Разстоянието до българското Банско е 240 км.
История и забележителности в Солун
Солун е основан през 315 г. пр.н.е. в древната елинистическа държава Македония, родното място на Александър Велики. Основател на града е македонският цар Касандър, който нарекъл града в чест на съпругата си Солун, красивата дъщеря на Филип II и полусестра на Александър Велики.
Поради благоприятното си местоположение в залива Термаикос, Солун остава важна стратегическа точка и търговски център през цялата история. През вековете градът е бил многократно разрушаван, всички оцелели паметници принадлежат към византийския период. Сред тях са много старинни църкви, които са под закрилата на ЮНЕСКО. Това са: църквата Света София, Панагия Халкеон, църквата Свети Георги.
В центъра на града се намира триумфалната арка на император Галерий, разкопките на неговия дворец. Съдбата на Димитрий Солунски, почитан като великомъченик е тясно свързана с този римски император. Близо до стария римски пазар се намира базиликата Свети Димитър, където е загинал небесният покровител на града, прободен от императорската заповед с копията на римските войници.
В Солун се намират Археологическият музей и Византийският музей, както и Музеят за история на еврейския народ, Къщата музей на Ататюрк – първият президент на Република Турция, Военният музей, Музеят на киното, Музеят на модерното изкуство и много други. И така:
Бил ли е някога Солун български град
Според многото историци, още към края на VI в.сл. Христа (по данни от Йоан Ефески, през 584 година), нашите деди правели опити да превземат Солун. Сама по себе си атаката продължава и в началото на VII в.сл. Христа.
В заключение:
На въпроса, наистина ли, Солун е бил български град? Става ясно, че до управлението на император Йоан Цимисхи езикът в селището бил българския. И така, с времето Солун е изгубен като земи, но това не значи, че трябва да го броим изгубен от историята на страната ни. Или, както е казал Васил Левски:
“Чуждото не щеме, но и своето не даваме”.