Битката при Траянови врата е една от най-големите военни победи в нашата история. Тя се състои на 17 август 986 година и Самуил успява да победи младият император Василий II. Днес ще ви представим как се стига до този голям български успех и как почи това се превръща в най-голямата българска история.
Предистория на битката при Траянови врата
Това е първият самостоятелен поход на император Василий II. Един от най-успешните византийски императори започва своето управление още през 976 година, но на практика тогава империята се управлява от Василий Лакапин. Василий II трябва да се справи с поредицата от бунтове в империята и да консолидира своята власт. Поради тази причина оставя борбата с българите на местните стратези. Поредицата от успехи на комитопулите (Самуил и братята му) водят до сериозно разклащане на престола на Василий. Той се опитва да се споразумее с един от братята Арон – има договорка за династичен брак, но Василий не изпраща византийска принцеса , така че не се стига до разбирателство. Василий решава веднъж и завинаги да се справи с непокорните българи и започва почти с цялата византийска армия наброяваща повече от 30 хиляди души. Единствено остава източните гарнизони, воюващи с арабите.
Обсадата на Сердика
Сердика е крепостта на Арон и ключово звено между северозападните и югоизточните земи на българите. Василий оставя военачалника си Лъв Мелисин да му подсигурява тила при прохода Траянови врата и да му служи за подсигуровка на пътя към Филипопол. Обсадата на Сердика започва не Василий не може да превзема града с директна атака въпреки огромното си числено предимство. Другият проблеми е свързан с продоволствието на войската. Представете си подобна численост от войници как трябва да бъде изхранвана и това бива затруднявано в няколко посоки:
- Арон е унищожил всичко ресурси в района
- Местното българско население напада всеки отделил се отряд
- Голяма българска войска начело със Самуил приближва все повече и това пречи да бъдат пуснати свободно войниците да събират хранителни запаси
Неуспехът на тази обсада удря сериозно върху самочувствието на императора, затова и той не иска да се откаже от нея. Гарнизонът на защитниците успешно разрушава голяма част от обсадните съоръжения на ромеите и те не могат да продължат ведната обсадата си. Появата на войска на Самуил, която може да приклещи Василий и неочакваното изтегляне на Лъв Мелисин в посока Филипопол създават сериозни затруднения за императора. Началникът на западните му войски Кондостефан убеждава Василий II, че Лъв Мелисин е тръгнал с войската , за да вземе престола в Константинопол. Този аргумент надделява и предопределя изтеглянето на Василий II в посока на днешния град Ихтиман. Всред византийците се разпространяват слухове, че българите са завардили проходите и се канят да ги атакуват от засада. Това води до все по-голяма липса на организация и византийската войска почва в все по-голямо безредие да се изтегля в посока на Филипопол. Виждайки това, българите начело със Самуил, Арон и върналият се цар Роман успяват да приклещат ромеите при прохода Траянови врата и започва голяма сеч. Успява да се измъкне единствено византийският авангард успява да избяга от сражението, но всички останали нямат този късмет.
Защо Траянови врата за малко не става най-успешната битка за България
Причината за подобен тип мнение е начинът по който се спасява Василий II.Той се намира в центъра на своята войска, обграден от императорската стража съставена от арменски войни, които с огромни усилия успява да измъкнат императора. На стражата на Василий II и се налага да си пробие път като убива и чужди, и свои и успява да стигне до свободните пътеки чрез които Василий II избягва сигурна смърт. В историята няма ако, но при смъртта на бъдещия Българоубиец по време на тази битка, съдбата на България най-вероятно щеше да бъде коренно различна. Василий II е един от най-успешните императори в историята на Византия и дори той след много усилия успява да завладее изцяло българите. При друг не толкова кадърен владетел, шансовете на Византия за краен успех са много по-малки.