“Европата измисля туй-онуй… и търси будали кат нас да им вземе парите.” – 1871 година

Днес ще ви представя от кое известно произведение е този цитат. Той е дело на Добри Войников и неговата актуална още от 1871 година “Криворазбрана цивилизация”. Какво трябва да знаем за този бележит българин и защо неговото произведение се играе от толкова години по театрите у нас.

Кой е Добри Войников

Добри Войников е роден през 1833 години в град Шумен в семейството на поп Васил Войников. Той получава много качествено образование за времето си още в родния си град при лица като Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва известният колеж Сен Бернар в Цариград, където се включва в борбите за църковна самостоятелност на българите. Връщайки се в родния си град Шумен, той започва работа као учител, където организира младите хора за църковна борба. Ученик е на известния у нас унгариец Михаил Шафран(на когото дължим думата шафрантия), като продължава неговата дейност. В своите класове, той успява да въведе предмети като Българска история чрез които да спомогне за изграждане на българско национално самосъзнание. Заради тази си своя дейност е принуден да емигрира в Румъния.

Театрална дейност

Там продължава своята учителска дейност, но в същото време поставя основите на българската театрална дейност. Той е един от учредителите на Българското книжовно дружество, което след Освобождението се преобразува в БАН. Той създава най-известната театрална българска трупа, която има представления от Македония до Бесарабия. Най-известните сред тях са:

1. Стоян войвода
2. Райна Княгиня – По името на това произведение, Райна Попгеоргиева получава известния си прякор по време на Априлското въстание – доказателство за популярността на творчеството на Войников.
3. Криворазбраната цивилизация – Създадена през 1871 година и актуална до днес

Криворазбраната цивилизация

Комедията  е написана още през 1871 година, но не случайно се играе и до ден днешен. Причината е очевидна за всички – творчеството на нашия възрожденския автор от актуално става все по-актуално. В своя предговор към произведението, Войников описва мотивите за създаването на тази творба. Той вижда как младите българи се опитват да подражават на модерните европейци, без да разбират защо и какво правят, а в същото време се отнасят с пренебрежение към своите собствени устойчиви във вековете традициите. Не случайно творбата е показателно дори и към днешна дата, когато този процес все още е запазен в голяма степен. Типичен пример за това е изразът “българска работа”, който в миналото се е използвал като пример за нещо качествено и добре свършено. Но в последните години ние сами налагаме той да се използваме все по-често с точно обратното му значение. Това показва липсва на национално самочувствие, което води след себе си до подобен тип подражания на чужди цивилизационни модели. Най-добре това се вижда в образа на доктор Маргариди, който не знае френски или немски, но обича да използва изрази от тези езици – най-вече по грешен начин. Нещо като част от по-новите поколения, които използват постоянно англицизми без да могат да говорят достатъчно добре този език. Другите 2 ключови образа са на Анка и Злата, които са дъщеря и майка. И двете се прехласват по чуждите модели на поведение и образци, но най-вече защото не ги разбират. А в голямата си степен българският народ е събран в образа на Хаджи Коста –  той разбира какво се случва, но не успява да се противопостави на събитията по най-добрия начин. В него са съчетани качествата, които правят българите толкова успешни по време на нашето Възраждане.