Повечето от нас познават Васил Левски като идеологът на българската революционна дейност. Със сигурност, всички знаем, че той е бил и учител. Но какъв е бил неговият образ в това му поприще. Днес ще се опитам да навляза в дълбочина в тази посока. Ето какво трябва да знаме за образа на Левски като учител.
Как Васил Левски става учител
Дълго време се смяташе, че Левски няма достатъчно добро образование. Причината за това е, че вуйчо му архимандрит Василий не изпълнява обещанието си да го изпрати да учи в Русия. Въпреки това, образът на младия Апостол на свободата е като на лице, обсебено от книгите. Той се отличава още в Карлово, а по-късно в училището Свети Никола в Стара Загора е сред първенците. Там му преподава и един от бившите учители на Раковски – известният Райно Попович. Знае се, че по-късно Левски преминава и 6 месечен стаж в училището на Найден Геров. Разбираме, че това е във връзка с желанието му да започне работа като учител. Бидейки още сред избраниците на Раковски в Първата българска легия, Левски доказва своите големи знания и умения и започва работа като учител на 6 май 1864 година в село Войнягово(близо до Карлово)
Учител в село Войнягово
Има запазени спомени на един от неговите ученици – Петър Стоянов, който ни дава описание на дейността на Апостола. Първоначално той не е толкова добре приет от селяните заради това, че се е отказал от развитието си като дякон. Въпреки това, той успява да наложи своя авторитет не само сред учениците, но и сред техните родители. Една от причините е свързана с това, че той не одобрява физическите наказания върху учениците, които са масова практика по това време. Това, разбира се, не означава, че няма ред и дисциплина, които са в основата на всеки успех. Доказателство за това е, че той е упълномощен от селяните да отговаря са събирането на десятъка за пред османските власти вместо местния чорбаджия, тъй като богаташът не се ползвал с добро име. Като имаме предвид краткият престой на Левски като учител тук – до февруари 1866(по-малко от 2 години), това е сериозно доказателство за доверието, което е успял да спечели в този период. Левски развива и “революционни кръжоци” – както са се наричали първообразите на революционните му комитети, използвайки модела на Раковски.
Учител в село Еникьой/ село Конгаз
Това са двете места, в които Левски е учителствал за малко през 1866 и 1867 година. Там той затвърждава методите си за работа, като кара учениците да украсяват класната си стая, опитва се да възпитава патриотични чувства. Отново не прибягва до физически наказания, тъй като счита, че това са методи, които създават страх и покорство сред младите, а той има нужда от будни и смели българи. Тъй като тези 2 села са в Северна Добруджа, а там е имало много нападения от черкези, Левски обучава местните жители на гимнастика – тоест военното обучение, което е преминал в легията на Раковски.
Спомени за Левски
Има един много интересен запазен спомен от тази учителска дейност на Васил Левски в Северна Добруджа. Споменът е от разговор между Васил Левски и дядото на Господин Иванов – много известен обществен деец след Освобождението и управител на Свищов, Русе, Варна и Бургас:
Даскале, – казал дядото на Господин Иванов, – нашето царство се е загубило и паднало под робство, защото ние българите, сме инат хора”…
Левски отговорил: „Робството и вековните теглила са накарали българина да се стресне и да не бъде толкова инат, колкото е бил по-рано”.
Левски казал ,че трябва с революция „да се заинтересуват великите сили от нашата непосилна съдба, и заинтересовали се, да дадат възможност на Русия да нахълта с войските си в турските владения.” „Тогава, – пак според Г. Иванов, В. Левски бил казал натъртено, – и народът ни, подготвен ще знае, как да посрещне и да запази свободата си”. . .
- Използваните цитати са от в. „Добруджанска поща”, г. ІІ. бр. 31, 27.04.1942 г.