Думата шафрантия придобива широка популярност в България в края на 19 и началото на 20 век. За съжаление, тя е запазена със своето негативно значение, което се тълкува неправилно. Понятието е дадено в средата на 19 век за жените в определен български град. Той се гордее , че в доста отношения е първи в България – първото театрално представление, първото читалище, първият оркестър. Разбира се, това е град Шумен – нека разберем повече за връзката му с думата шафрантия.
Откъде идва думата шафрантия в България
След неуспешната унгарска революция през 1848, много унгарци бягат от страната си.Повече от 6000 от тях идват в България, като голяма група начело с техния водач Лайош Кошут се заселват не къде да е , а точно в град Шумен. Един от най-известните от тях е Михай Шафран. Той създава първият български оркестър през 1851 година, като заедно с него е свирил и Панайот Волов, участвал е и Добри Войников. Освен това, Шафран открива и малко кафене, където оркестърът свири и заедно с него танцуват и пеят жени. Това е било доста скандална постъпка за възрожденските нрави и са започнали да наричат тези жени шафрантии – тоест жени с по-свободно от обичайно възприетото поведение. Думата е съчетание от името на унгареца и турската дума шъфрънтъ и така се ражда новата популярна дума сред местното население. Най-старата българска фотографска снимка е запечатала образа на този забележителен унгарец, който дава много на България. На тази снимка, за съжаление няма как да ви я покажем, е запазен и образът на Добри Войников.
Шумен и червените фенери
Тази история се разказва от военния историк от Шумен, полковник Михаил Йорданов. В периода между 1853-1856 бушува Кримската война. Всички Велики сили и Османската империя се обединяват срещу Руската империя. Тогава точно в град Шумен е разположен чуждестранен контингент, съставен от французи и англичани. Те водят със себе си труженички на най-древната професия, които изпълняват своите задължения. Един от богаташите на Шумен, Иван Сяров, създава казино, където чужденстранните войници са оставали до късна вечер. За това място се е предполагало, че предлага и други услуги. Поради тази причина, местната власт решава да създаде набор от правила, с които да регламентират труженичките на най-древната професия. Така че можем да приемем, че Шумен е на първо място и в тази категория в България. Тези правила са запазени чак до 1892 годино, от която има запазен документ какви са изискванията, ако някой иска да отвори публичен дом. Те са определни в цели 15 точки – Ето и най-интересните от тях:
“Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на ******** в гр. Шуменъ“
- Изисква се разрешение от общината
- Преглед на служителките 2 пъти седмично при лекар
- Къпане поне веднъж в седмицата
- Болните се отстраняват и се подлагат на лечение
- Умивалник, сапун и кърпа във всяка стая
- Забрана за подвикване на минувачите пред публичния дом
- Забрана да бъдат разголени или в неприлични пози пред публичния дом. Тук се включват и прозорците.
Така че отговорът на поставения въпрос в заглавието е град Шумен. Трябва да уточним, че за нравите тогава, една жена да бъде актриса или да танцува модерните европейски танци по това време, се е приемало за нещо прекалено дръзко. Това води след себе си до определянето на тези жени като шафрантии – тоест жените, които работели с Михай Шафран. Надявам се , че за в бъдеще тази дума няма да бъде използвана с негативното и значение.