Днес ще ви представя една интересна история. Тя е свързана с осуетяването на честванията по случай 24 май, за да не дразним нашите съюзници по това време. Разберете повече по темата в следващите редове.
Кога 24 май не е честван като празник
Става въпрос за 1942 година. По това време България вече е на страната на Третия Райх, а министър-председател е известният ни археолог Богдан Филов. Въпреки приноса му като учен, неговата политическа кариера е коренно различна. Версията, която се представя тогава е свързана с това да не дразним нашите тогавашни съюзници – немците. Слухът, който витае по това време е, че от немската легация са изискали от Филов да не се празнува този ден, тъй като той е свързан със славянската писменост, а знаем какво отношение има към тези хора по това време. Поради тази причина, 24 май не е празнуван като официален празник в България през 1942 година, а делото на Кирил и Методий по принцип се неглижира. Какви доказателства имаме за подобен тип действия:
Доказателствата, че 24 май не е празнуван през 1942
1.Атанас Буров
В книгата на Михаил Памукчиев “Срещи с Буров” е посочео подобен тип изказване на Атанас Буров. Той е против съюза ни с Германия по време на Втората Световна война, тъй като вижда в каква посока ни тласка той. Той дава много нелицеприятно определение за Богдан Филов, което предпочитам да не повтарям тук.
2.Вълко Червенков
Това е изказването на Вълко Червенков на 25 май 1942 година по радиостанция Христо Ботев. Разбира се, трябва да имаме предвид идеологическата борба, която се води по това време, но неговото изказване потвърждава това, че този празник не се отразява в България, за да може да не покаже връзката между славянските народи и българският принос за тяхната просвета. Въпреки идеологическите клишета, които се използват, този негово изказване потвърждава действията на властта по това време.
3.Свидетели
Има свидетелства от този период за опит за шествие по булевард “Цар Освободител” в София на 24 май 1942 година. Има сериозно струпване от страна на полицията, тъй като в тази част на София се е намирала точно немската легация, а това може да се приеме като провокация срещу тях. Тъй като българската власт по това време се грижи за комфорта на своя основен съюзник, предпочита се демонстрантите да бъдат разпръснати и да не се допуска честването на този празник.
В заключение трябва да отбележим, че това е един за радост кратък момент от нашата история, в която честването на този голям празник бива осутявано. Основната причина е, че то не пасва на чисто конюктурните съображения по това време. Повечето от вас са запознати, че и в този период от нашата история започват да се развиват различни тези свързани с тракийския произход на българите и как ние нямаме нищо общо със славяните. Това е христоматиен пример как за съжаление нашата история се напасва спрямо конкретната ситуация, за да можем да не разсърдим нашите съюзници.