Димитър Петков е легендарна фигура в българската политика. Роден в село Башкьой, а по-късно записал се като доброволец в Българското опълчение по време на Освободителната война, Петков се сражава в легендарните боеве на Шипка и губи лявата си ръка. След Освобождението той се включва в политиката и е избран за кмет на София. Нека разгледаме по-задълбочено историята на живота му.
Ранен живот
Петков е роден 1858 година в село Башкьой (Северна Добруджа) в семейството на преселници от Карловско. Като дете той е много буен, често е наказван от баща си, но също така проявява буден ум в училище. В крайна сметка бяга в Одеса и се включва в българската емиграция и националноосвободителните борби там, като придобива боен опит в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов по време на Сръбско-турската война.
Военна кариера
Записва се като доброволец в българското опълчение по време на Освободителната война. Участва в легендарните боеве при Шипка, където проявява изключителна храброст заради която е награден с Георгиевски кръст. За съжаление при тежките сражения губи лявата си ръка, но неговият героизъм става толкова известен сред войниците, че докато се възстановява е посетен лично от император Александър II.
Въпреки тежките си рани, той се възстановява бързо и дори се включва в крайната фаза на войната, като се намира в Пловдив по време на сключването на Санстефанския мирен договор.
Политическа кариера
След Освобождението е назначен за чиновник, но активната политика го влече, като се противопоставя на режима на пълномощията, което му носи осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода. Освобедн предсрочно, той се включва в дейността на близкия му приятел Стефан Стамболов и става част от неговата Народолиберална партия. По този начин през 1888 печели кметските избори за град София.Остава един мандат начело на столицата ни като по негово време, София се разраства сериозно – направен е нов градоустройствен план, построена е нова модерна канализация и според думите на известния българофил Константин Иречек “превръща София в модерен град”. Въпреки сериозните плюсове на неговото управление, е обвиняван , че разрушава старинни архитектурни паметници и нехае за културно-историческото наследство на града.
След приключването на мандата си, продължава политическата си дейност, става свидетел на убийството на Стефан Стамболов. Лепнат му е прякора Свирчо, заради сатирчният вестник, който издава под името Свирка. За съжаление жизненият му път е насилствено приключен през 1907 година, когато насред центъра на София е публично прострелян и почива от раните си.
Димитър Петков е често пренебрегвана личност, която обаче оказва трайно влияние върху българското общество както чрез героичните си действия по време на Освободителната война, така и чрез политическата си дейност след това, които спомагат за формирането на съвременната политическа култура на България. Политическата му кариера е доста противоречива , като има много плюсове , както и е обвиняван от свои политически противници за много грехове. Въпреки това, след толкова много изминали години, трябва да отчетем приносът му за развитието на България – героизмът при Шипка продължен през ярката му политическа кариера говори за лице, което гори от желание за благото на отечеството.