Всички ние познаваме в детайли географията на България. Логично, този град е разположен на северната ни граница с Румъния – по поречието на река Дунав. Това е град с много богата история, който освен това е и известен с уникалната си красота. Става въпрос, разбира се , за град Силистра.
Историята на най-северния град в България
Античност
Град Силистра се смята, че е основан още по времето на траките. По време на експанзията на римляните при император Траян, те превземат селището и основават град Дуросторум. По-късно е обявен и за един от самоуправляващите се градове в Римската империя. В периода между II и VI век, градът се явява основен граничен пост освен на Римската империя, така и на новообразуваната Източна Римска империя(Византия). В течение на векове, това е северната граница на Византия и е много важен център за спиране на нашестванията на племената на север от Дунав. Българите успяват да пробият по времето на Аспарух в края на 7 век и така градът попада на територията на Дунавска България. Там вече е познат под славянското си име – Дръстър.
Средновековие
Малко известен факт за града е , че по времето на хан Омуртаг е изграден Дунавски дворец – нещо като резиденция на българските владетели. Това е показател за запазеното огромно значение, вече в рамките на България. Тук също цар Симеон(по това време още княз) успява да удържи атаките на маджарите в началото на своето управление. През 927 година, Дръстър става резиденция на български патриарх и запазва това си значение чак до 971 година. По това време се водят ожесточени сражения между българи, ромеи и други племена нахлуващи от север. Така се стига и до разрушаването на града на няколко пъти в рамките на X-XII век. В този период дори за малко градът се казва Теодорополис – по името на Свети Теодор Стратилат. По време на Втората Българска държава, постепенно завръща своето огромно значение. Превръща се в резиденция на владетелите и на висшите духовници от страната.
Османската империя
Градът е превзет от османците през 1388 година. Превръща се в център на Силистренския санджак, който включва цяла Добруджа – Северна и Южна – , Южна Бесарабия и Южното Приднестровие. Градът бива освободен за кратко от Русия през 1828, започва се строежа на голям православен храм, но развитето на войната води до изтеглянето на турските войски и връщането в Османската империя. По време на Освободителната война, е част от големия четириъгълник – Силистра, Русе, Шумен, Варна, където има много концентрирана османска войска. Причината за това е, че в турските планое се предвижда нападение на Русия през Североизточна България и по този начин, османците решават да блокират предвижването на руската война в този регион. Градът бива освободен през 1877 година.
След Освобождението
Първоначално има изселническа вълна на турското население от града в посока на Османската империя. За съжаление след Първата Национална катастрофа(Букурещски мирен договор 1913 година), той бива отстъпен на Румъния. Става част от окръг Дуростор, който е бил сред най-слабо развитите в северната ни съседка. Постепенно след Първата световна война започва заселване на власи в региона, отнема се земя на местното българско население. Започват поредица от стачки на българите в града, като най-известната от тях е Ученическата стачка в Българската гимназия през 1932. Това, че градът не продължава прекалено дълго да бъде част от Румъния го спасява от започналите процеси на обезбългаряване. Периодът като част от чужда държава приключва през 1940 – с Крайовската спогодба, градът отново се връща на територията на България.