Всички сме чували за известната фамилия Вазови, които оставят огромна следа в нашата история. Но днес ще се опитам да разгледам една друга известна фамилия. Тя е свързана с град Варна. Това е фамилията на Страшимирови – тримата братя Страшимирови, всеки от които допринася много за България. Научете тяхната история.
Историята на фамилия Страшимирови
Бащата Тодор Страшимиров е преселник от село Баня, Разложко. Той е зидар по професия и се премества във Варна още преди Освобождение. Има 3-ма сина, Димитър, Антон и Тодор.
Димитър Страшимиров
Той е най-големият от братята. Роден е през 1868 година. Завършва литература и история в Берн, става директор на Българското училище в Българското класно училище в град Сяр – тогава в Османската империя. Активен деец в борбата на за освобождение на българите, останали в рамките на Османската империя. Това го води и по политически път, като става депутат в обикновено народно събрание и във Велико народно събрание. След Първата световна война, става директор на Народния театър и заместник-директор на Народната библиотека.
Остава в историята като един от най-добрите разказвачи на българската история.Неговата история на Априлското въстание се смята за една от най-добрите произведения посветени на това събитие, заедно с произведението на Захара Стоянов. Има и книга, посветени на живота на Любен Каравелов и Васил Левски
Антон Страшимиров
Това е най-известният от тримата братя – един от големите български поети.Роден е през 1872.През 1895 година отива да следва в Берн, като слуша лекции по история и философия.Както и братята си, продължава да участва в освободителна борба на българите останали в рамките на Османската империя. За разлика от Димитър, той участва дори в четата на Яне Сандански. Продължава да се занимава с тази дейност, като участва в Балканската война. По време на Междусъюзническата и Първата световна война вече е военен кореспондент и отразява трудностите, които преживяват българските войници на фронта. След края на войните, вече се концентрира повече върху културния живот в отечеството. Помага на млади писатели, давайки им трибуна, в която да пишат.
Антон Страшимиров оставя в нашата история с една знамените фраза. След Септемврийското въстание(1923), пише че “клаха народа, както и турчин не го е клал“. По този начин отразява най-адекватно ужасяващия начин по който се потушава въстанието и огромните репресии, с които тази клика взема властта. Участва в комитет по защита на евреите през 30-те години, след настъпилите събития в Германия. Заедно с Екатерина Каравелова, проф. Петко Стайнов и проф. Асен Златаров пишат поредица от статии за събитията в Германия, като изказват своето предупреждение за бъдещите събития, които могат да обхванат и България.
Тодор Страшимиров
Третият брат от фамилията Страшимирови е известен най-вече със своята политическа дейност. Роден през 1880 година, той се увлича по социалистическите идеи, става член на социалистическата партия в България в края на 19 век. Заради това , че е част от групата студенти освиркали Фердинад, е изключен от университета и продължава своето образование в Швейцария, като завършва право там. След Първата Свенова война, продължава да се занимава с политика. Бива арестуван от режима на Александър Цанков преди началото на Септемврийското въстание. Освободен е през ноември 1923 година, след като става народен представител. Бидейки депутат, той се опитва да разобличи престъпленията на режима и мълчанието на така наречената българска интелигенция. Заради острия си изказ си навлича много неприятели в управляващата клика. През 1925 година бива застрелят в София и убиецът, разбира се, остава неразкрит.
След смъртта му, брат му Антон Страшимиров пише може би най-лаконичният епитаф в българската история. Епитаф е слово изсечено на надгробната плоча, с което се описва най-важното за покойника. Думите, които пише Антон са страшни:
“Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България”