Днес ще продължим със статиите, които ни показват интересни факти от живота на Васил Левски. Освен неговият революционен образ, трябва да можем да открием и неговият чисто човешки облик ,за да може да разберем неговият образ в неговата пълнота. Поради тази причина ще ви разкажа една история, която е записана в голямата приятелка на България – Мерсия Макдермот и нейната книга посветена на Васил Левски.
Легендарната история за Васил Левски
В предишната статия ви говорих за ролята на Левски като учител. Той започва първо в близкото до Карлово село Войнягово. Там той успява да спечели сърцата на децата,а дори и на техните родители. Той използва стандартната методика за обучение – тази на Бен Ланкастър, която включва по-големите ученици да преподават материала на по-малките, а Левски по-скоро наблюдава този процес. Въпреки това, когато е нужно, той се намесва. Ето един такъв интересн пример от книгата на британската историчка:
Историята за кучето, котката и агнето
Веднъж станало въпрос в клас за съществуващата враждебност между хората, която я имало и между животинските видове. Левски изказва съмнение в достоверността на тази теза и го показал с нагледен пример. Събрал заедно куче, котка и агне, които трябвало да живеят заедно. Първоначално нямал никакъв успех, но той продължил да упорства и най-накрая и трите животни свикнали едно с друго. Дори им дал имена и оставил на учениците да се грижат за тях:
- Името на кучето било Никифор – по името на византийският император, който е бил убит от хан Крум. Не се знае каква е точната причина за избора на това име, но най-вероятно е свързано със запомнянето на големия български успех в битката при Върбишкия проход
- Името на котката било Рисиндра – това е името на една от жените на Александър Македонски
- Името на агнето не е известно
Други особености на преподаването на Левски
Един от учениците на Левски от Войнягово – Петър Стоянов е запазил една история свързано с него самия. В предишната статия написах, че Левски не е одобрявал физическите наказания върху учениците, които са били характерни за този период. Въпреки това, когато се е налагало – той е прибягвал и до тях. В спомените си , Петър Стоянов разправя как е станало сборичкване в класната стая, докато Левски го е нямало. В гоненицата, малкият Петър избягал от стаята, като затръшнал много силно вратата, че чак се чуло на съседната улица. Тогава Левски нахлул в стаята, разбрал каква е ситуацията и ударил плесник на Петър. Самият Петър Стоянов обяснява, че това му послужило за урок повече да не се държат по този начин, особено вътре в училището. В самите спомени на това лице е казано, че това е един от много малкото случаи, в които Левски прибягва до подобен тип похват.
Представих ви 2 интересни истории свързани с работата на Левски като учител в село Войнягово. Чрез тях можем да разберем повече за начина на мислене и действия на Апостола на свободата и да открием непознати черти от неговия образ. Надявам се, че статията ви е била интересна!