Искър е най-дългата българска река (368 км) с изключително качество на водата, протичаща изцяло на територията на страната. Това е единственият рилски приток на Дунав. В древността реката е била известна като Оскиос и Ескус.
Реката Искър извира в алпийския район на планината Рила, близо до връх Дамга, като се слива с три начални притока – Черни, Леви и Бели Искър (или Искровете, според местното наименование). Искър напуска Рила през впечатляващия Дервишки пролом и прониква в просторната Самоковска котловина – най-високата в България (950 м.н.в.). Тук реката приема два големи притока – рилската Бистрица и витошката Палакария. Увеличавайки се в обем, Искър прорязва дълбока долина между Плана и Ихтиманска Средна гора, където се намира най-големият язовир в България – “Искър”.
При вливането си в Софийско поле, Искър започва своето средно течение. Тук се разкрива богата речна мрежа от средногорски и старопланински притоци, а реката тече бавно и спокойно. След това преминава през Искърския пролом – най-грандиозната и красива част от течението на Искър. В този район реката е бърза и пенлива. Броени живописни потоци и реки се спускат от високите проломни склонове, формирайки каскади от вода.
В района на Предбалкана, Искър се съединява с най-големия си приток – Малки Искър, и минава през обширния и богат на карстови форми Карлуковски карстов район. В района на село Чомаковци започва долното течение на Искър, преминавайки през обширната Дунавска равнина. В тази част реката тече спокойно, образувайки асиметрична долина. Източните стръмни склонове са изрязани от кратки суходолия и ровини, докато западните са по-ниски, по-наклонени и просторни. Искър се слива с река Дунав в района на село Байкал, като водите й се отнасят към Черно море.