Цар Симеон е безспорно един от най-успешните ни владетели. Неговият военен и държавнически гений е трудно да бъде поставен под съмнение. Но като всеки владетел и той има народ срещу който не успява да спечели в директна битка. Разберете за кого става въпрос.
Успехът в неуспеха на цар Симеон
Цар Симеон управлява България от 893 до 927 година. В последните няколко години той работи срещу разширяването на държавата ни в западна посока. Успява да подчини сърбите и да анексира тяхното кралство. По това време сърбите не са сериозен фактор и не е проблем да се справи. Те се използват от Византия като съюзник срещу българите. През 924 година Симеон изпраща Часлав Клонимирович – син на бивш сръбски владетел, който живее в изгнание в България, за да се справи със сръбската опасност. Часлав успява и сръбската аристокрация е принудена да отида в Преслав, за да се подчини на българите. Цар Симеон решава да прекрати краткото съществуване на сръбската държава по това време и анексира цялата им държава. Това го води до нови граници – тези с хърватите.
Битката при Босненските планини – загуба за Симеон
Тази битка се случва през 926 година. Причините да се стигне до сблъсък между българите и хърватите са основно 2:
- Хърватия е съюзник на Византия – Хърватският владетел Томислав е привлечен за съюзник на Византия през 20-те години на 10 век. Идеята на ромеите е да го използват, за да могат да намалят натиска върху своите земи от страна на Симеон. Те признават княжеската му титла и му подаряват Томислав помага военна на роемите да си върнат град Сипонт срещу сарацините, което е достатъчно доказателство за подкрепата между двете държави.
- Томислав заплашва България – Преди Симеон да изпрати Часлав в Сърбия, хърватският владетел Томислав успява да се справи с изпратената по-рано българска войска и да я победи. Очевидно това показва и личните му амбиции за разширение на територията на Хърватия, а това може да се случи само за сметка на България.
Така се стига до Битката при Босненските планини през 926 година. Тогава княз Томислав успява да нанесе поражение на българите. Трябва да уточним, че българската войска не се води лично от Симеон, а от един от неговите подчинени, който не е споменат поименно. Въпреки че византийските хронисти преувеличават големината на армиите и победата на Томислав, със сигурност загубата не е сериозна за българите. Причината е, че в следващите месеци България и Хърватия сключват мирен договор. Тоест българите не губят никаква територия – просто Томислав спира инвазията на Симеон в западна посока. От друга страна, по същото време Симеон води поредната си военна кампания срещу ромеите лично. Което на практика доказва, че фокусът му на внимание е насочен натам и разполага с още доста допълнително военен потенциал. Въпреки това трябва да признаем, че княз Томислав има положителен баланс срещу българите:
- 2 победи – 922 и 926
- 1 загуба – 924 бяга от Сърбия от войската на Часлав
Заключение
Княз Томислав е обединител и първи владетел на новообразуваната хърватска държава. Той успява да се съхрани в опасната зона между българи и унгарци. Въпреки това дори и неговото управление е доказателство за силата на Симеонова България. Дори със своя “Б” отбор, Симеон успява да подчини сръбската държава и да не загуби територии срещу Томислав. Не се стига до директна битка ръководена от Симеон срещу Томислав просто защото цар Симеон по това време е не просто в тежка, а в свръхтежка категория в геополитическо отношение. А Томислав е просто владетел на новообразувана държава.