Вече наближаваме сакралната дата – 14 февруари и това означава, че се доближаваме до тези 2 празника – Свети Валентин и Трифон Зарезан. Няма нищо лошо в това да се празнуват и двата, но е важно да разберем каква е разликата между тях и откъде идва световната популяроност на деня на любовта.
Как Свети Валентин се превръща в световен празни
Трябва да започнем с това, че европейската цивилизация се дели на 2 основни клона:
- Католическата(Западна)
- Българо-византийската(Източна)
Свети Валентин като празник се налага в Католическата цивилизация, като добива някаква по-широка популярност през края на XVIII и началото на XIX век. Постепенно, по подобие на комерсиализацията на Рождество Христово, този празник започва да се превръща в ден, в който задължително трябва да се покаже любовта към отсрещния човек. Това означава пазаруване на точно определени артикули, които биват обвързвани с образа на този празник. По този начин, особено през XX век се засилва развитието на консуматорството и се вкарват определени потребности от които хората нямат нужда. Използа се сходен модел с този на трансформацията на Рождество Христово в Коледа – тоест празникът се обвързва с определени цветове и символи, които ги няма по принцип, но биват налагани, за да може да накарат хората да купуват точно определени стоки. По този начин се прави връзката между един иначе много хубав празник и неговото трансформиране в потребителска вакханалия
Трифон Зарезан
При Трифон Зарезан този момент го няма в такава степен, тъй като това е традиционен празник само за българската култура. Съответно, ние нямаме тази мека сила, с която да наложим неговото празнуване по цял свят или наши компании да обвържат този празник с точно определени артикули.
Каква е разликата между двата празника
Повечето анализатори, които ще пишат във връзка с двата празника, ще ви кажат, че светът е глобален, има обмен на култури и няма нищо лошо в празнуването на двата празника. Това донякъде е точно така, но не се казва най-важното нещо в самия спор. А това е, че този обмен на култура е нещо като свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността, в която сме в момента – тоест има само една посока на движение. Тоест ,чуждите културни влияние навлизат при нас, а нашите не минават извън границите на българското землище. Примерите за това са следните:
1.Хелоуин – Сирни Заговезни
И двата празника са много идентични свързани с гоненето на злите духове около нас. Но едва ли сте забелязали, Сирни Заговезни да се празнуват навсякъде из света, докато за Вси Светии бива промотиран по всякакъв начин. И на двата празника се прескача ритуално огньове, гадее се по тях за идната година и така нататък.
2.Католически Великден – Православен Великден
Символите на нашия Великден са известни на всички. За Католическия, основният символ е заекът, който все повече са налага и в нашата култура. Боядисаните яйца трябва да се търсят от децата, но я няма символиката на червения цвят и силата на първото боядисано яйце.
3.Рождество Христово/Коледа – Великден
Нещо друго, което се забравя е, че в православното християнство, Великден е най-големият празник в рамките на годината. Но все повече в последнто време, той се изместна не толкова от Рождество Христово, но от Коледа. Това е основният празник за католици и протестанти, а това означава, че се налага и като модел в останалата част от света
Заключение
Няма нищо лошо да се празнуват и други празници, извън нашите традиционни. Но не трябва да се забравят, че най-вече през XX век те са се превърнали в културни модели, които се налагат върху нас. Идеята е да те изместят местните културни норми и традиции и да се наложи една водеща доктрина. Това превръща хората извън тази култура в аморфна биомаса(дърво без корен), която губи своите корени, а това означава, че лесно може да бъде контролирана.