Ние всички сме чували за големия български поет Димчо Дебелянов. Той оставя сериозна следа в българската литература. Днес ще се опитаме да представим човекът, който стои зад писателя. Как той вместо да излезе в отпуск, намира смъртта си по време на Първата Световна война.
Историята на Димчо Дебелянов
Роден е през 1887 година в Копривщица. Най-малкото от 6 деца, той е кръстен на дядо си Динчо Дебелян. Още на невръстна възраст, семейството се мести в Пловдив. Там той завършва Пловдивската мъжка гимназия и започва да пише първите си стихове. Той е толкова недоволен от тях, че сам ги изгаря. В началото на 20 век се премества в София, където и живее през останалата част от живота си.
Негови идиоли са хора като Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Всички знаем за комитската дейност на Яворов, и Димчо минава по този път. Участва в двете Балкански войни като успява от обикновен редник да стигне чин подпоручик. По време на Първата Световна война вече не подлежи на мобилизация. Въпреки това той сам пожелава да участва на фронта и да подпомогне България в постигането на националните и идеали.
Димчо Дебелянов и Първата Световна война
Заминава на 29 януари 1916 година на фронта. Там вече положението не е сред най-добрите за българските войници. Той се опитва както може да поддържа доброто настроение сред войскарите. Въпреки че казва, че ще го намери смъртта на бойното поле, Димчо Дебелянов определя като свое задължение да бъде на предната линия. Заболява тежко от малария, но успява да се възстанови. Най-детайлното описание на живота на Дебелянов на фронта е от негов другар от фронта – М.Димитров. Той описва историята как Дебелянов е трябвало да излезе в отпуск, но не успява.
Защо Дебелянов не излиза в отпуск
В спомените си за Дебелянов, М.Димитров съобщава , че е ред на поета да ползва отпуск. На 26 септември се разрешават спрените за ползване отпуски да се ползват. Авторът на тези спомени описва, че Дебелянов е много радостен, обяснява на другите кои градове ще посети и какво ще прави. Но в последния момент нещата се променят. На мястото на Дебелянов – отпуската бива ползвана от друг. Авторът на тези спомени – М.Димитров описва слух, че това е решение на адютанта на полка. Вместо Дебелянов на неговото място отива офицер, който е от същия град като адютанта. М.Димитров описва, че Дебелянов иска обяснение от командването, което не му е дадено. Разбира се , трудно можем да потвърдим достоверността на информацията, но да приемем, че това събитие е описано от негов свидетел – другар на Дебелянов.
По ирония на съдбата,смъртта застига българския поет точно във времето, в което е трябвало да бъде в отпуск. На 2 октоврми сутринта, Димчо Дебелянов загива при сражение.Така само на 29 години, известният български поет намира своята смърт.Въпреки че няма нито една написана книга, той остава в историята на българската поезия с красотата и чистотата на своите стихове.