В дейността си като редактор на вестника на кръга Звено, Кимон Георгиев развива тезите, че на България не са им необходими политически партии, критикува Съветския Съюз и комунизма и смята, че страната има нужда от авторитарна власт. Освен кръга Звено, и организацията на Военния Съюз започва да развива подобен тип тези. Близостта на идеологическо ниво между двете организация и личността на Кимон Георгиев води до подготовка за общи действия и преврат. Подготовката започва още през октомври 1933 година, разработват се планове за обща програма и действия след вземането на властта. През април 1934 година е взето окончателното решение начело на превратаджийското правителство да застане Кимон Георгиев. Превратът е осъществен на 19 май 1934. Интересното е ,че министър-председателят Никола Мушанове е имал предварителна информация за осъществяването му , но не му е обърнал подобаващо внимание. По-интересната част е ролята на Борис III в него.
Борис III и превратът от 19 май 1934 година
- Един от участниците, Петър Хаджииванов твърди в спомените си , че превратаджиите са имали намерение да посегнат върху Царят. Кимон Георгиев и другите организатори твърдят, че само са имали намерение да принудят Борис III да абдикира, за да могат да осъществят пълен контрол върху страната.
- Друга хипотеза, а и развитието на събитията ни насочват по-скоро в друга посока. След преврата биват забранени политическите партии, установява се авторитарен режим на Звено. Но на практика само в рамките на 1 година, Борис III успява чрез свои верни хора в двете организации да изолира превратаджиите и сам да застане начело на държавата, като лидерите на Звено и Военния Съюз обират негативите от действията. По този начин можем да заключим, че с голяма степен на вероятност Борис III е бил запознат с преврата и се е възползвал от идеите на организаторите за налагане на авторитарна власт. Известната римска сентенция Cui bono(в чия полза) ни помага да намерим път и в най-объркания казус. От далечината на времето можем да заключим, че победител определено излиза Царят и той има огромна полза от развитието на ситуацията по този начин. В следващите години, Борис III се явява водещата фигура в политиката на България, използвайки модела от баща си Фердинанд да сменя често правителстава и по този начин да бъде своеобразен кукловод, който ръководи в сянка бъдещето на страната.
Кимон Георгиев и преврата от 9.09.1944 година
Третият и последен преврат, в който участва Кимон Георгиев е този от 9 септември 1944 година. Търсейки широка антихитлеристка коалиция се създават структурите на Отечествения фронт(ОФ). В него са поканени и лица като Кимон Георгиев – ръководителят на кръга Звено. Първоначално неговата роля е чисто посредническа между различните организация подкрепящи ОФ, но ролята му се засилва през 10 август 1943 когато става член на Националния комитет на организацията. Смъртта на Борис III на 28 август същата година допълнително засилва влиянието на ОФ и българското правителство се опитва да води консултации с организацията, като тя е представлявана вече от Кимон Георгиев. Полицията в края на 1943 и 1944 година следи внимателно дейността му и дори той е поставен под домашен арест. Но развоят на Втората Световна войска и приближавенето на Червената армия до границите на страната водят до ускорение на разпада на предишната власт. Разполагането на армията на СССР на Дунав на 5 септември 1944 година води със себи до събитията на 9 септември. В рамките на няколко дни , Кимон Георгиев и Дамян Велчев успяват да организират преврата и да съставят новото правителство. Вътре в него влизат много различни представители на ОФ, включително лица от БЗНС, безпартийни като Димо Казасов, представители на Звено и социалдемократи.