Всеки ученик е чел разказа на Йордан Йовковия „По жицата”, където се разказва за „Бялата лястовица“. А, вие как мислите има ли бяла лястовица или тя е само мит?
От думите на Моканина: „Бяла лястовичка… Има ли я?” се зародила надеждата в сърцето му, а именно, че бялата лястовица ще донесе лек за болния Гунчо и неговото семейството. Макар и кратки по съдържание, въпросителните две изречения съдържат колебание, обзело човешката душа, желанието да има някъде, някакво чудо, което да „прероди света“, да възстанови нарушения баланс и да направи света по-добро място.
А, към днешна дата, как мислите: Постигнат ли е този баланс или безредието, безчинствата, лицемерието и човешка злоба все повече от всякога не познават граници?
Що се касае пряко до това има ли някъде на планетата бяла лястовица, отговорът за мнозина вече е ясен. И все пак, от изказванията на Моканина противоречивите и смесени чувства, надежди, терзания могат да объркат.
Героят на Йовков се сблъсква със съдбите на редица непознати страдалци. Всеки, от тях тръгнал, да дири надежда, спасение, цяр за своите тревоги. Всеки от тях мобилизирал последни сили, вярвайки само в едно – че бялата лястовица съществува. Тя, за тях била единствено спасение. Има ли, такова към днешна дата или всичко това е само вяра, която помага на хората да оцелеят и да се примирят с несправедливостта на тоя свят?
Разказът на Гунчо представлява сантиментална, трогателна история към онова време, в която за пръв път се споменава за странната птица:
„…те казват, че в Манджилари се явила… явила се една бяла лястовичка…”
Помните ли, как е представена историята за бялата лястовица? Тя се свързва в представите на обикновения човек като чудо, което рядко се явява не на всеки.
Това явление не е доказано кога се случва, кой може да го види, кога и защо. И все пак, бялата лястовица се говор, че има невероятна лечебна сила:
„….който я види, от каквато и болест да е болен, оздравява”.
Подобни неща се срещат само в приказките. Там само се говори за вълшебна мощ чудеса над човешките разбирания, но представени по естествен начин в разказа на Й.Йовков.
Тази бяла лястовица, разкрива копнежа на човек за хармоничен и по-щастлив живот. Тя е продължение на приказките, които ни четат като малки, а именно че доброто винаги побеждава злото. Героите на Йордан Йовков са тръгнали по друмища, преминали отдавна годините да бъдат лековерничави, наивни и доверчиви. Това важи, дори за Нонка.
В заключение:
Аз мисля, че бяла лястовица съществува, но не като физическо природно творение, а онази глътка надежда, вяра и любов, за които всеки човек копнее. Тя е там, в сърцата и душите на всеки от нас и дори можем всеки да я види… Достатъчно е само да отвори сърцето си и да я приеме!