Една много популярна дума, с която наричали в миналото хората, които ходели за сезонен, временен труд в чужда държава е гурбет.
Какво е означавало в миналото да отидеш на гурбет
Трудовите миграции, при които в търсене на по-добри условия на живот и средства за прехрана, хора с различни етническата и религиозната насоченост отивали някъде са наричани гурбети. Сред населението на Балканския полуостров такъв сезонен наемен труд, свързан с временна трансгранична миграция е популярен под названието „гурбет“. Думата се използва с различни форми – kurbet, gurbet и гурбет.
Думата има арабски произход, макар че навлиза в езикова употреба от турския език. Реално тя означава „чужбина“. От речника на Найден Геров (1895) гурбет означава „ходене, седене на чужди места за работа, за печалба”. Синонимното значение има разпространена в южнославянските езици дума за „печалбарство“.
Класически модел на гурбетчийство
Класическият модел на гурбетчийство, печалбарство е документиран от XIX в. Една голяма част от селищата в тези планински региони в ранните векове на Османската империя се характеризират с добре развито животновъдство – това са били главните джелепкешански центрове, организирани да задоволяват армията с месни продукти и суровини. Други от селищата, излъчващи по-късно гурбетчии, пък са се радвали на привилегирован данъчен статут – някои били част от вакъфи, други са дервенджийски или войнугански.
Постоянно нарастващото население в планинските региони и липсата на достатъчно земя били причина за нарастването броя на неженени мъже. Не били малко и семействата без земя. Към това трябва да се добавят стопанската разруха в резултат на десетилетията кърджалийски размирици и нападения на разнообразни разбойнически банди.
Дервенджиите и войнуганите също губят от привилегиите си (например войнуганският институт е ликвидиран напълно през 1839 г. с Гюлханския хатишериф). Всичко това е причина за освобождаване на голямо количество работна ръка, хора, които освен това, благодарение на поминъка си до този момент и специалния си статут, добре познават балканските пътища. Натрупват се няколко предпоставки, които предопределят потенциалната трудова мобилност на населението от тези планински региони. Именно по това време започва бързото развитие на множество занаяти и производства, а градовете с по-големите възможности стават силен притегателен център за освободената работна ръка.
Трудовата миграция
Печалбарството/ гурбетът е мъжко занимание и има сезонен характер – дните, бележещи сезонния ритъм на гурбетчийските пътувания, са Гергьовден, когато гурбетчийските групи се събират и напускат родния край, и Димитровден, когато се завръщат обратно. В други случаи печалбарите отсъстват по-дълго време, когато работата налага това – една, две, а понякога и повече години. Жените и децата по правило остават в родното място, обикновено в рамките на едно домакинство с родителите, другите снахи и неженени братя и сестри на гурбетчията.
Гурбетчиите и дейността, която извършвали
Гурбетът е една от стратегиите за осигуряване на средства за живот – останалите в родното място са били ангажирани със земеделие и животновъдство. Гурбетчиите заминават и работят, за да спечелят допълнително средства, с които да подобрят жизнените условия на останалите членове на домакинството. Така, в определени случаи, когато повечето от мъжете работят в чужбина, тази дейност се превръща в основния източник на доходи за домакинството. Срещу заплащане те изпълняват различни стопански дейности – както аграрни по своя характер (например наемен труд за дърводобив, коситба, жътва и др.), както и различни занаяти (гостилничарство, резбарство, дюлгерство, грънчарство, сладкарство, хлебарство и др.).
Трудова мобилност
С времето нещата все повече се прегрупират.
Това води след себе си до промяна в модела на трудова мобилност. Така посоките на трудови маршрути са пренасочени към големите градове във вътрешността на дадени държави.
Всичко това довежда до нарастваща с времето депопулация на селата, а живеещите вече в градовете семейства губят връзката със земята. В селата остават само най-възрастните, които са посещавани от наследниците си, вече живеещи в града.