Време е да поговорим за това корейците ядат ли кучета? Неудобна истина или мит.
Заслужава ли си да се страхувате за своя Шаро и да го пуснете на самостоятелна разходка, ако корейци се крият наблизо. Днес ще разгърнем завесата и ще отговорим на основния въпрос, който вълнува умовете на мнозина.
Малко история
Корейците са много консервативни. Те уважават и трепетно защитават своята вековна култура, традиции и начин на живот. Предполага се, че формирането на определени традиции, особено по отношение на храненето, обикновено се определя от географията, колкото и странно да звучи.
Корея е планинска страна, 70% от територията е заета от планини. Съответно пасищата са малко и отглеждането на добитък е трудно, скъпо и непрактично. Освен това в древни времена полуостровът е бил разделен на много различни държави, които неуморно се биели и нападали помежду си. Плюс външни агресори. Всичко това не позволявало отглеждането на добитък. Но някак си трябвало да се оцелява.
Кучето не е капризно животно, не заема много място и се размножава бързо. Корейците вярват, че кучешкото месо повишава потентността и лекува туберкулоза. Туберкулозата е професионална болест, която засяга главно берачите на ориз, които страдат от нея, заради факта, че прекарват много време, работейки във водата.
И така ако има търсене, ще има и предлагане. Така се появили кучешки пазари, където при непоносими условия животните са държани в клетки, пълни с 10-20 на брой кучета.
Трябва да се отбележи, че корейците разделят кучетата на домашни любимци и кучета за храна. Първите са оформени, разхождани и третирани като членове на семейството. Но последните са с далеч по-малко късмет, особено породата Нуреонги (специално отглеждана за храна). Те били държани като добитък, без да се церемонят с тях.
Ястия от кучешко месо – особено популярна е супата – poshchintan, която традиционно се приготвя през летния горещ сезон. Смята се, че помага при болести.
Как стоят нещата днес
Както споменахме по-рано, корейците не искат да се отклоняват от традициите си. Но във връзка с интегрирането на Корея в междуетническото пространство, укрепването на връзките със САЩ, Европа и други страни, тук прониква и „европейският“ мироглед за недопустимостта от яденето на храна приготвена от кучета. Обществената стигматизация отвън, западните младежки и зелени движения доведоха до намаляване активността в тази индустрия.
И все пак, все още съществуват кучешки ферми, пазари и ресторанти. Но с времето те стават все по-малко. Самите корейци са станали по-богати и могат да си позволят мраморно говеждо или друго месо, така че няма нужда да ядат кучета.
Етичната страна на въпроса
Интересното е, че самите корейците не смятат традицията за нещо жестоко, несправедливо или нехуманно.
Те самите казват: Защо европейците ядат говеждо, свинско, заешко месо? Французите ядат жаби и стриди. Австралийците са червеи и паяци. Китайците и арабите ядат скакалци. Индийците ядат маймуни. Японци и датчани – делфини. А Индия, където кравата се смята за свещено животно е лидер в износа на говеждо…