Разберете коя е най-кратката война в историята. Нейната точна продължителност няма как да се определи с абсолютна точност, но се знае,че е между 38 и 45 минути. Разберете как и защо приключва толкова бързо този военен конфликт.
Коя е най-кратката война в историята
Това събитие се случва на 27 август 1896 година. Военният конфликт е между Великобритания и Занзибар. Причината е, че владетелят на Занзибар умира и има 2-ма наследници, които спорят за престола му. Единият е подкрепян от британците, а другият от немците. Подкрепяният от Германия кандидат успява с преврат да взема властта и това влиза в противоречие с британските интереси. Те му поставят ултиматум, с който да напусне престола, но той отказва и подготвя малобройните въоръжени сили, които има, за отбрана. Така се стига до 9 часа на 27 август 1896 година, когато започват военните действия между Британската империя и Занзибар
Какво се случва в тази война
Британците веднага успяват да потопят единственият кораб на занзибарците. Освен това, африканците ползват оръдия, които са изключително стари и нямат никакъв шанс срещу британската флота. Британците изстрелват около 500 снаряда и над 4000 картечни патрона, с които сломяват немощната съпротива за занзибарците. В крайна сметка има загинали над 570 представители на африканската държава срещу 1 леко ранен младши офицер от британската флота.
Защо не се знае колко време е тази война
Границите са между 38 и 45 минути, тъй като британците разрушават часовниковата кула в Занзибар още в началото. Споровете са следните:
- Началото – Някои го приемат, че е в 9:00 часа, когато е дадена заповедта за огън, а други го определят в 9:02, когат е изстрелян първият изстрел по посока на противника.
- Край – Повече историци приемат, че той е в 9:40, когато е свалено занзибарското знаме от двореца на владетеля, но други приемат 9:45 – например бордовите дневници на британските кораби.
Как занзибарският владетел надхитря британците
Това е много интересен казус – немският кандидат Халид Баргаш успява да избяга от двореца и се скрива в немското посолство. Съответно британците няма как да го заловят, тъй като посолствата се смятат за територия на съответната държава и това означава започване на война с Германия. От друга страна, Баргаш няма как да напусне посолството, защото веднага ще стъпи на занзибарска територия и това означава, че британците ще го заловят. Немските специалисти по международно публично право успяват да решат този казус. На 2 октомври същата година в пристанището акостира немския кораб Орел. Моряците пренасят една от неговите лодки на раменете си до посолството. В нея влиза Халид Баргаш и така е отнесен до немския кораб. Лодката се смята за част от кораба, тя не докосва занзибарската територия и е пренесена от моряците. По този начин, Халид Баргаш оставя за постоянно на немска територия и не може да бъде заловен от британците. Въпреки това, през 1916 година те му отмъщават, като го залавят. Той е заточен на няколко различни острова, един от които е Света Елена. През 1927 година той умира в Мумбаса. Това е доказателство, че империите имат дълга памет и помнят хората, които са им попречили да осъществят плановете си.