От какво се прави дъвката – научете историята й

Дъвки, дъвки, дъвки – нещо, което всеки цивилизован човек на планетата е опитвал поне един път в живота си.

В англоезичния свят дъвката се нарича още “bubble gum” (дъвка за мехурчета), тъй като с нея могат да се надуват много впечатляващи балончета. Освен наситен вкус и свеж дъх, на дъвката се приписват и лечебни свойства. Вярно ли е това и най-важното от какво е направена? Нека разберем!

Кога се появява първата дъвка – научете историята й

Нека започнем с историята на дъвката, която стартира, преди няколко хилядолетия. Най-старата намерена е на около 5 хиляди години!

• В Древна Гърция освежавали дъха си и почиствали зъбите си от остатъците храна с помощта на мастикова дървесна смола и пчелен восък.
• В Индия и Югоизточна Азия все още е популярна древна рецепта, приготвена от смес от семена от палма арека и листа от пипер бетел.
• В Сибир използвали смолата от лиственица, чиито парчета се дъвчели до консистенцията на дъвка.

От какво се прави дъвката

Както навярно се досещате, дъвката се нарича „дъвка“ с причина. Тя се основава на еластичен материал – каучук, от който се произвеждат различни каучукови изделия. Дъвката е направена от хранителна гума, която не е годна за консумация (в смисъл, че не се усвоява от нашето тяло), но е абсолютно безвредна (ако внезапно я погълнете).

Сам по себе си каучукът няма вкус и цвят, така че към него се добавят много ароматизиращи добавки – подсладители (естествена захар или подсладители), аромати и оцветители. Съвременните дъвки употребяват синтетични полимери, които са много по-евтини, но са близки по състав до естествения каучук и отговарят на всички стандарти за безопасност на храните.

Въпреки факта, че към дъвката се добавят различни вещества, като флуорид, ксилитол или карбамид, всъщност няма да може да излекувате кариес или други зъбни заболявания с тяхна помощ. Трябва още да се отбележи, че е полезно да се използва дъвка за не повече от 5 минути, след хранене. Основните ползи от това са слюноотделянето (което насърчава реминерализацията и почистването на зъбите и хранопровода) и работата на дъвкателните мускули, които получават равномерно натоварване. По този начин се получава своеобразен „масаж“ на венците и профилактика, срещу пародонтоза. Естествено, социалният ефект също е важен – в крайна сметка за другите ще е много по-приятно да усетят свеж дъх, отколкото миризмата на алкохол или чесън.