История на меката на лодкостроенето в България – Тутракан

Чували ли, сте за неголямото градче Тутракан в България? Знаете ли с какво се слави навред по света?

Тутракан – рибарски и лодкостроителен град

Малко градче е разположено в най-крайната точка на България, на север с лице към река Дунав и голите румънски равнини на другия бряг. Туристическите маршрути рядко стигат до тук, може би защото е толкова отдалечено и труднодостъпно, поради лошите пътища, водещи до него.

И все пак, ако самите вие сте открили това място, със сигурност ще се връщате отново и отново в тази екзотична най-северна точка на страната – България. Защото екзотиката означава повече от палми и плажове, това означава срещи, които човек не може да има никъде другаде, това означава да видиш панорами, много различни от всичко друго в тези географски ширини. Ако всичко това ви звучи интригуващо, Тутракан е вашето място.

Старото рибарско селище е запазило традиционната си атмосфера

Първото нещо, което пленява посетителите на влизане в Тутракан е реката. Сребристите му води блестят на слънчевата светлина зад всяка къща, открито пространство или кръстопът. Птиците, гнездящи в близките влажни зони, летят ниско над Дунава.

Друго нещо, което посетителите забелязват веднага е колко красиви са сградите тук. Те са построени с архитектурен привкус, по-подходящ за градовете в Западна Европа, разположени на Дунава, отколкото за тази част на Балканите. Повечето от тях гледат към широката алея, където хората могат да се видят да се разхождат по всяко време на деня.

В началото на 20 век Тутракан се гордее със своите интелектуалци и общественици. В града имало много печатници, където се отпечатвали много от вестниците и книгите в страната. Една голяма част от населението се е занимавало с доходоносния тогава бизнес – издателската дейност.

Животът на голяма част от тутраканчаните, обаче не е свързан с книгите, а с…въдицата и реката. „Господари на дунавската шир” – така описва хората, обитаващи този крайречен град, османският пътешественик Евлия Челеби, обиколил нашите земи през 17 век. В своите хроники той отбелязва, че не само мъжете, но и жените са ходили на риболов.

Някога Тутракан е бил сред водещите риболовни центрове по поречието на реката. Широкият му кей посрещал стотици рибарски лодки, а есетровите риби, уловени тук, са били високо ценени дори във Франция. За да остане свежа и пренесена в далечни земи, рибата се осолява и внимателно се увива в коприва. Тутраканци знаят 1001 начина да уловят риба, да я запазят и да направят прочутата, неустоима тутраканска чорба.

Ако се отбиете в Музея на дунавския риболов и лодкостроене, единствен по рода си по цялото течение на реката, ще видите едно от най-старите човешки занимания, превърнато в истинско изкуство. Така се съхранила и находчивостта на местните хора.

Музеят на дунавския риболов и лодкостроенето

Музеят съхранява експозиция от снимки на някои чудовищни ​​речни видове, уловени във водите около Тутракан. Те включват 400-килограмова есетра с дължина 5 метра, уловена в края на 30-те години на миналия век.

История на меката на лодкостроенето в България

Друг разпространен поминък в Тутракан е лодкостроенето. В началото на миналия век тук имало дузина заводи за лодки и техните продукти били изпратени до всички части на континента.

Тутраканка – меката на лодкостроенето в България

Местните се гордеят с изобретението на Петър Чориков, който конструирал нов модел рибарска лодка. Така станала известна като Тутраканка – много по-бърза от всяка друга лодка, благодарение на подобрената си хидродинамика. В Тутракан и днес се правят лодки в едно от тукашните частни предприятия. Строителството на лодки е много по-доходоносно от риболова, смятат, дори рибарите от града. Има една местна поговорка, която гласи: „Колкото люспи има на шарана, толкова и дупки в панталона на рибаря“.

Тутракан – риболов и лодкостроенето

Някога малките къщи, накацали покрай реката, имали по две-три стаи, които трябвало да обслужват големите семейства на рибарите. Днес повечето от тях са изоставени и оставени на произвола на природните стихии. По европейски проект обаче кварталът се реконструира, за да стане туристическа атракция. Единствената беда е, че Бог знае защо на мястото на скромните къщички са изникнали много внушителни сгради в грандиозен възрожденски стил, сблъскващи се с местния колорит. Все пак в някои от тях ще се помещават занаятчийски работилници, демонстриращи местните занаяти като строене на лодки, плетене на мрежи за риболов. Ще има и влакче за разглеждане на забележителности, което ще отвежда посетителите до рибарския квартал и ще стига до градския парк.

Източник: bnr.bg

Scroll to Top