Историята на Ангеларий – един от учениците на Кирил и Методий

Ангеларий Охридски (от гръцки: Αγγελάριος Αχρίδας) е средновековен книжовник, който е почитан за светец от Българската православна църква. То е един от светите седмочисленици. Каква е неговата история и какво не сме научили още за него, вижте сега:

Историята на Ангеларий – един от учениците на Кирил и Методий

Ангеларий е един от учениците на Кирил и Методи, по право архиепископ Методий, които съумeли да открият убежище след разгрома на кирило-методиевото дело във Велика Моравия. Това било убежището в България. Затова името му е почитано като един от светите Седмочисленици. Има култът към който с голяма вероятност е поставен от охридския архиепископ Димитър Хоматиан, през първата половина на XIII век.

Данни за историята и живота на Ангеларий

Писмените сведения за живота на Ангеларий са оскъдни. Има по-конкретни факти, че някои дори се съмняват, че той е реална личност от историята. В Белград (днешния Берат) в Кутмичевица, старата българска област се пазят мощите на Свети Горазд и Свети Ангеларий, българските просветители учениците на Кирил и Методий.

През 868 г. в Рим Ангеларий и Сава са ръкоположени за дякони от епископите Формоза и Гаудерик, а Наум, Горазд и Климент са ръкоположени за свещеници. През 885 г. папата Стефан V издава папска була, с която забранява използването на славянска литургия, а в 886 г. князът на Великоморавия Святопол I прогонва учениците на Кирил и Методи. Пътят на Сава и останалите четирима до Първото българско царство и до днес не е ясен. Те се заселват в България, посрещнати от княз Борис I и им е поставена мисия да създадат духовни училища.

Какво още се знае и не е известно за Свети Ангеларий

Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него, преди да бъде създаден култът към св. Седмочисленици.

Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати похвално слово или други форми на творби, писани в негова чест и останали от Средновековието. Името му не се среща в периода IX-Х в., нито в едно старобългарско съчинение. Не са известни и датата на смъртта му. Те дори не са отбелязани в българския църковен календар.

И все пак Ангеларий умира в Плиска в 886 г. малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз Борис. Интересен факт е, че култът към него би следвало да е доста разпространен. И все пак, ако не в цялата страна България, то поне в района на столичния град, защото там са останали неговите мощи.

Интересен е фактът, че в разглежданата епоха, по онова време култът към даден светец бил неразривно свързан с неговите мощи. Неслучайно тези на Константин-Кирил и Методий са били извън пределите на страната, но това не е попречило двамата братя да бъдат превърнат в основни символи на Българската църква. Тук отново се отваря въпросът, който буди огромно възхищение, но в същото време пълното „нехайство“ към светеца Ангеларий. И до сега това изглежда и звучи все по-странно.

В заключение:

Първият средновековен автор, който може би е и единственият, който споменава Ангеларий се казва Теофилакт Охридски. Това се случва през втората половина на XI век. Упоменаването на св. Ангеларий става в неговата най-известна и до днес творба – Пространното житие на Климент Охридски.