Чували ли сте думата Ибрикчия? Днес ще поговорим точно за нея и по-конкретно ще се спрем на това, каква професия е била в миналото.
Какво е работил един ибрикчия в миналото
Ибрикчията бил майстор, които правел ибрици. Сега ще попитате какво са ибрици. Това са метални или глинени съдове с форма на кана, а в някои случаи амфори. Те били предназначени за съхранение или пренасяне на вода. Използвали се и като ориенталски тоалетни за умиване.
Ибрикчията бил служител на султан, който сам извършва правел тази дейност по подмиване и подсушаване на задните части на господаря. Понякога ибрикчиите били толкова много, че впоследствие е измислена и длъжност „Главен ибрикчия“. Заемащият такава длъжност бил едно от най-доверените лица на своя господар. Това се дължало главно на спецификата от задълженията му.
Човекът, който стоял на върха на империята, един вид султанът, имал по цяла „сюрия“, управлявана от „Главния ибрикчия“. Главният бил истински жрец в „храма“ на владетеля. В някои източници се твърди, че за голям период от време главните ибрикчии били предимно еничари.
Така по-заможни и разположените по-високо в социалната йерархия, сред поданиците на империята, имали също такава прислуга – ибрикчии. Те участвали в ритуали по подмиването. Тяхната работа се състояла в подливане с ибрика, подсушаване с кърпи задните части на господаря си, както и ароматизиране с ориенталски аромати.
На въпроса що е то “Ибрикчия”
Както вече уточнихме ибрикчията бил най-приближен на султана. Имало е главен ибрикчия и цяла „сюрия“ от подчинени на Главния. Тяхната работа се състояла в това да умиват, подсушават и освежават с аромати от ориента интимните зони на господаря си. По-заможни в империята също имал право да имат по един или няколко ибрикчии, които да се грижат за комфорта и свежестта им. Друго важно беше това, че за професия ибрикчия били вземани предимно еничари, които в последствие се превръщали в едни от най-приближеният на Господаря си.
Професия ибрикчия
Ибрикчията бил същински жрец, носел се със слава и гордост е “храма” на султана. По времето на султана, подмиването достигнало ритуал и кулминация с действието наречено ЧАЛАМБА.
Щом усетел лек дискомфорт в областта на правото черво или аналните сфинктери, в помощ идвала цялата му свита от ибрикчии заедно с главния.
Тогава двама от помощниците на главния хващали султана под мишници, като го подкрепят докато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвивал в прегръдки главата на султана, милвал я нежно и шептял успокояващо слова от рода на:“Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…” “Хайде, малко остана, Ваше Величество”. В това време останалите ибрикчии от свитата подготвяли посудата от ибрици, затоплят кърпите, температурата на водата и т.н. След като главният ибрикчия преценял че султана е приключил с трудната мисия, замивал трикратно задника на султана с ароматизирана вода, която била с температура към 39 оС. Много внимателно и целеустремено работел в областта на гънките. После главния ибрикчия старателно подсушавал с меки кърпи и поставял пудра (в онези години обикновен талк) по задните области на господаря си.
Тогава един от помощниците му подавал шишенце с благовонно масло (това било любимото на султана). Главният ибрикчия вземал точно по една капка от него и я капвал в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигнела до ануса, с рязко движение главният я “втривал” в аналните сфинктери на господаря си, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”.
После, докато помощниците на главния ибрикчия обличали султана, главният анализирал материала, който е оставил господаря на империята в позлатеното цукало. По него правел предсказания за бъдещето на империята и цялото султанско семейство.