Абагар е бревиарий на българския римокатолически епископ на Никопол Филип Станиславов, отпечатан в Рим през 1651 г.
Какво е Абагар книга
Счита се за първата печатна книга на съвременен български език. Езикът на бревиара е специфична смесица от съвременен български и църковнославянски със сърбо-хърватски влияния, който е бил използван в писмен вид от католиците от Чипровци, България, през този период. За разлика от много други произведения на българските римокатолици, той е отпечатан на кирилица, а не на латиница.
Абагар – първата българска печатна книга
Книгата е кръстена на включеното апокрифно послание на цар Абгар до Исус. Запазени са общо шест екземпляра от книгата, от които само един в България, съхраняван в СС. Национална библиотека “Кирил и Методий” в София. Първият фототипен брой на книгата е издаден през 1905 г. от руснака Кузински. Първият български, последван от 1926 г. на Васил Пундев и този на Божидар Райков е отпечатан през 1979 г. Едва през 2001 г. излиза издание в превод на съвременен български (от Кирил Кабакчиев).
Какво пише в Абагар
Понятието „Българска книга“ включва ръкописи и печатни и цифрови книги, писани и възпроизвеждани на старобългарски, среднобългарски и съвременен български език в периода от 9-ти до 21-ви век. Наред с езика, поради редица исторически обстоятелства, свързани с политически, културни и икономически фактори, категориите българска книга включват и литературни произведения, създадени на чужди езици от българи с ясно българско национално съзнание. Поради дългия период на съществуване на българската държава (681–2021 г.) и двата й периода на политическа зависимост — византийско владичество (1018–1185 г.) и османско владичество (1396–1878 г.) — историческите граници по отношение на създаването, разпространението, и влиянието на българската книга далеч надхвърлят политическите граници на съвременната българска държава.
Културното влияние на българската ръкописна книга може да се отдаде на българските владетели и висши духовници, които първи успешно прилагат, развиват и разпространяват глаголическата и кирилската писменост, като по този начин спомагат за изграждането на независима славянска християнска култура на Балканите и в Източна Европа.
Това влияние обуславя широкото разпространение на българската книга още през Средновековието и обяснява присъствието й през 21 век в редица чужди библиотеки и музеи. Като материален обект и културен феномен българската книга може да се изследва в пет основни периода: ръкописна книга (9–19 век); печатната книга в периода на Османската империя (1508–1878); печатната книга в периода от Освобождението на България до налагането на социалистическия централизиран планов модел на книгоиздаването (1878–1948); печатната книга през социалистическия период (1944–1989); и книгата в постсоциалистическия период (1989–2021).