Прочутата реч на Чърчил за „желязната завеса“ поставя началото на Студената война и превръща термина в емблематична фраза.
„Угасващите въглени от Втората световна война все още хвърляха сянка върху следвоенния свят, когато Уинстън Чърчил пристигна в малкия град Фултън, Мисури в Средния запад, през пролетта на 1946 г. Уестминстърският колеж изглеждаше малко вероятно място за бившия британски министър-председател да изнесе доклад реч от световно значение. Президентът Хари Труман написал бележка в долната част на поканата за колежа: „Това е прекрасно училище в родния ми щат. Ако дойдете, ще Ви запозная с него. Надявам се, да може, да го направите!“
Речта на Уинстън Чърчил, пред Желязната завеса е изказана на 5 март 1946 г.
Чърчил, който е бил част от победителите във Втората Световна Война, само, за да загуби на британските общи избори, през юли 1945 г., с нетърпение е приел поканата да се яви на една трибуна с президента на Съединените щати.
Чърчил знаел, че докато светът е очаквал с нетърпение да загърби ужасите на войната, събитията в началото на 1946 г. са предвещавали още по-мрачно бъдеще. След победата на съюзниците , Съветският съюз започна да оформя Източна Европа по техния образ, привеждайки правителствата на много нации в съответствие с Москва. На 9 февруари премиерът Йосиф Сталин изнася реч, в която заяви, че войната между Изтока и Запада е неизбежна. На 22 февруари американският посланик в Москва Джордж Ф. Кенан изпратил известната „Дълга телеграма“ с предупреждение за вечната враждебност на Съветския съюз към Запада.
След това, на 5 март 1946 г., в Уестминстърския колеж във Фултън, прочутите думи на Чърчил „От Щетин в Балтийско море до Триест в Адриатическо море, желязна завеса се спусна над целия континент“, поставили началото на Студената война и наложили рамката на събитията за следващите 50 години.
Бившият министър-председател, заедно с президента Труман, формулирали заплахата, която Съветският съюз и комунизмът представляват за мира и стабилността в следвоенния свят. Позовавайки се на духа на Атлантическата харта, той призова за укрепване на англо-американските връзки и за превръщането на Обединените нации в световна организация, насърчаваща мира, която ще успее там, където нейният предшественик Обществото на нациите се е провалил.
„Сухожилията на мира“
Това е заглавието, което самият Чърчил е дал в обръщението си, продължава и днес като една от най-значимите речи на държавника. Това не само превърна термина „желязна завеса“ в емблематична фраза, но измисля термина „специални отношения“, описвайки трайния съюз между Съединените щати и Великобритания. Това е реч, която предлага план за Запада в крайна сметка да започне – и да спечели – Студената война.