Куманите могат да бъдат наречени основоположници на славните владетелски родове на Второто българско царство.
Кои са най-известните кумани в българската история
Славните династии на Второто българско царство: Асеновци (с представители Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II и др.), Шишмановци (Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Шишман и др.) и Тертеровци (Георги I Тертер, Теодор Светослав ). ) – произхождат от покръстени кумански родове. Филологически се възстановяват куманският произход на Асумевци – прозвището или името на цар Асен I (1186 – 1196) е “Белгиец”, което според големия български езиковед Стефан Младенов идва от кумански и означава “знаещ, мъдър, умен”.
В Българския етимологичен речник се казва, че името “Асен”, подобно на Борил, е от кумански произход. Докато куманският произход на Шишмановци и Тертеривци е засвидетелстван в исторически извори. Византийският хронист Йоан Кантакузин съобщава, че новият български цар Михаил Шишман произхожда „от мизийското (т.е. българското) и куманското потекло“. И така Тертеровци принадлежал към владетеля на куманския род Тертероби, техни роднини са куманският хан Котян и унгарският крал Ласло IV Кун (Куманина), племенник на Котян.
Куманите са номадско тюркоезично племе
Те се появяват в източноевропейските степи през XI век, в търсене на нови пасища за своите коне. Техните набези на Балканите са част от т. нар. „Второ велико преселение на народите“. Преди тях в Европа се заселват узи и печенеги, а куманите са третата вълна тюркски номадски племена по тези места. През 1054 г. в летописи се споменават куманските орди, водени от Болуш, а от следващата година и десетилетия наред се говори за куманите как воюват с руските князе, ограбват и опустошават руските земи.
Кумани – воини от степта
На Балканите куманите се забелязват по време на византийското владичество в България (1018 – 1185 г.). Те нахлуват на юг от Дунава, ограбват селища и се оттеглят. Византия ги привлича като наемници във военните си кампании. Куманите участват на византийска страна в битката при Левунион през 1091 г., когато печенегите са победени. След монголското нашествие в Югоизточна Европа, през 30-40-те години на XIII век, куманските набези зачестяват.
Куманите стават верни съюзници на българите в борбата срещу византийците и латините. От българска страна Исак II Ангел се бие със 7 хилядна конница. В битката при Одрин през 1205 г. цар Калоян разбива кръстоносците с ключовата помощ на 14 хиляди кумани. Отново куманите придружават цар Борил във военния му поход в Тракия (пролетта на 1208 г.). Участват и в разгрома на византийците от Иван Асен II при Клокотница (9 март 1230 г.).
Кои са най-известните кумани в българската история
Топ на най-важните и любопитни неща от древността:
Куманите са известни в изворите под различни имена
Наричани са – кумани, половци, варена вода, цинк-ча. Те се наричат във византийските и западните източници, половци в руските и цин-ча в китайските. Източната част на куманите е известна сред арабите и персите като “кипчаци”.
Куманите имат много дълга история
В Китайските извори са известни още през III – II век пр.н.е., а в днешните български земи се появяват едва през XI век. В началото на второто хилядолетие „куманите се превръщат в могъща, способна и многобройна етническа единица” с голямо политическо влияние и солиден военен потенциал.
От векове те обитавали необятните простори на Голямата степ.
За куманите градският начин на живот бил доста необичаен. Те живеели на конете си, хранели се с добитък и плячкосвали. Освен коне отглеждали говеда и едър рогат добитък.
Имало една съществена разлика между куманите и повечето други тюркски племена. Тя е в това, че куманите са европеоидна раса – със светла кожа и руса коса. Предполага се, че имената Куман и Кун са преведени от “бледо”, “жълто”.
В останалата част куманите се придържат към хунските и тюркските традиции. Най-висшата царска титла за тях е хан, еквивалентна на император от латински. Следва го султанът, който носел титлата Крал на Запада. Сведения за йерархията в куманското общество и куманския език се черпят от Кумански речник, създаден още през Средновековието.
Куманите са езичници
Техните владетели (ханове, султани и бегачи), наред с политическата власт, като старейшини на общността, са обременени и със свещенически задължения. Ханът на свещеника оглавява жречеството на племето, шаманите. Шаманите трябва да предсказват бъдещето, да лекуват и да служат като посредници между добрите и злите духове и хората. Само върховният шаман, който е известен сред куманите като “кам”, може да общува с “висшите сили”, които прогонват болестите на хората.
Погребенията им често са придружени от човешки жертвоприношения
Някои изследователи посочват, че куманският (и печенешкият) погребален ритуал в българските земи се характеризира с посмъртна трепанация (пробиване на черепа на мъртвец с твърд предмет), докато прабългарският – изкуствена деформация на череп. И това е основната разлика между куманските и прабългарските езически некрополи. Датировката на куманите, разбира се, е по-късна, XII – XIII век. Включва гробове от Плиска, Пловдив, София, Дядово и Златно поле.
Кои са най-известните кумани в българската история
По време на Второто българско царство куманите участват не само в най-големите български военни победи, но и са основатели на българските династии. Все пак е добре да припомним, че макар и с куманска кръв, Асеневци, Тертеротци и Шишмановци са български боляри, а по-късно и български царски родове.
Причината е, че през Средновековието “българин” е означавало преди всичко “православен християнин”. Православните българи християни (сред които Асеневци, Тертероти и Шишмановци) се считат за европейски цивилизации, докато езическите кумани са част от номадската племенна общност, родена под небето на Голямата степ.