За баба Илийца са чували всички от едноименния разказ „Една Българка“ на Иван Вазов. Тя обаче не е измесен герой. За нейното съществуване говори етнографски музей, разположен във врачанско село на име Челопек, в Балкана. Този музей е посещаван от повече от пет хиляди души и то всяка година.
Намира се точно в полите на живописния Балкан. Самото изграждане на музея е започнало с това, че много деца смятали баба Илийца само за литературен герой. Според детските представи тя била подобие на дядо Йоцо и други такива, измислени, не реални.
Каква е истината за баба Илийца
И така истинската история на баба Илийца от врачанското село е, че е живяла в този край и се е казвала Пенка. Нейният образ е събирателен за всички онези жени, които са помагали на Ботевите четници, в онези смутните времена. Така се зародила и идеята за такива герои, героиня, каквато е баба Илийца.
И така, самите семейните легенди имат общо с тези на Вазовия разказ. Това твърдят и по-приближени наследници на самата баба Пенка.
Историите разкриват, как някога самият Иван Вазов, решил да посети лобното място на видния Христо Ботев и така минавайки от там през Черепишкия манастир, той се спира да отдъхне на Челопек, в кръчмата. Точно там дочул разкази за Ботевата чета, техните подвизи и дела. Вдъхновен от красивата тамошна природа и разказите Вазов решава да напише разказа „Една българка”.
Когато попитали наследница на баба Илийца, кое е детето, което е носела баба Илийца, в разказа, става ясно, че това дете се казвало дядо Дано. То било братче на прапрадядото Цено на самата наследничка на рода на баба Илийца (Пенка). И така, на връщане от манастира то оздравяло и така жената отгледала и двамата като свои внуци.
Самата къщата – музей е построена, през 2003 година. И днес може да се види от любознателните туристи и поклонници на българската история.
Още любопитни неща, отговори на въпроси от миналото, както и повече инфо за образа на баба Илийца, заедно с много други неща могат да се разкрият, ако сами посетите това място.