През времето на социализма, Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона… А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза – бре тук слон, там слон – няма го. Пита пазача:
– Къде е животното, бе другарю пазач?
– Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в администрацията на комисията за Слона и какво да види – всички си работят, кипи дейност.
– Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? – попитал Първият.
– Жив, умрял – все тая. – отговорили му.
– То бумащината си върви.