По времето на социализма млад писател отишъл в издателство “Народна младеж” при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено “Любов”. Текстът бил следният: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.”. Редакторът казал:
– Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.”.
– Мдааа – казал редакторът – по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.”.
– Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Много поздрави на роднините на главния редактор! И утре е ден!