Новината, че Тодор Живков ударил шамар през 1978 г., в Одрин на турския премиер ще събуди любопитството на много хора. И все пак, каква е истината за тази мълва, научете сега:
Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер
В Одрин, през 1978 г. станала интересна случка. По медиите у нас се разчуло, че Тато имал примерно поведение, съответно такива клюки, разбулили още повече „папараците“.
През 70-те години от 20-ти век станали няколко конфликтни ситуации между Република Турция и Народна Република България.
Стигнало се дотам, че Живков ударил шамар на премиера на Турция. Случката останала забулена в България, защото Тато градял образа на благ човек у нас, пред българското общество.
Турците, обаче още помнят обидата
За последиците има доказателства. Те сочат, че територията на страната ни били засечени редица дейности от страна на тайните турски служби. В 73-та Тодор Живков заплашил, че скоро могат да започнат с масови арести на турските шпиони у нас.
По този начин Държавна сигурност, наред с „Възродителния процес“ извършила хиляди задържания и разпитала стотици хора, които били заподозрени в съучастие с турски агенти у нас.
В края на 1977 г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със специализирана техника и екипировка. Турските агенти са извършили и убийство на български войник, който разкрил двама от тях.
С цел да се обсъди Възродителния процес Турция поканила на дипломатическа среща Тодор Живков в град Одрин.
Истинската причина това да се случи било договаряне условията за освобождаване на турски агенти на територията на страната.
Как Тодор Живков ударя шамар на Сюлейман Демирел в Одрин:
На сутринта на втори Август Живков пристигнал в турския град, с антуража си и бил посрещнат от Демирел с всички възможни почести.
Началото разговорите преминали в спокоен тон, което било типично и двамата политици.
Когато започнали дебатите по освобождаването на агентите, Тодор Живков споменал, че Турция няма, какво да предложи в замяна на свободата им.
Демирел предложил различни отстъпки, но Живков обяснил, че България няма гаранция, те да останат и след освобождаване на шпионите.
Сюлейман Демирел бил, без козове и казал, че Турция няма да понася подобно унижение. Той намекнал за военна заплаха, след като ден, преди това получил вдигане на оръжейното ембарго от страна на САЩ над Турция.
Самият той заявил, че може да мобилизира 9 млн. мъже в армията си, само за 3 дни, което надвишавало значително цялото население на България.
Тогава звучната и силна плесница на Тодор Живков го зашлевила.
От думите на Людмила Живкова по лицето на премиера на Турция били изписани много емоции. Миксът включвал: увереност, изненада, гняв и страх.
Той бързо се опомнил и спрял охраната си.
Думите на Тодор Живков били:
„Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато си помислиш подобно нещо!“
Турция трябвало да запази хладнокръвие и да остане безмълвна!
В тези години, България имала една от 10-те най-мощни армии на света.
По официалните данни България имала ракетните войски и към 200 балистични ракети. Тайните служби на Сюлейман Демирел го информирали, че българските ракети са далеч над тази официално призната бройка.
В онези времена, България имала самочувствие и можела да заплашва с всички условия и възможности. Тя имала арсенала да изпепели в 42-милионната Турция всичките й 20 най-големи града.
Така ВВС имали възможностите да унищожат другата част от турската армия. Множество вертолети и танкове можели да поемат контрол над европейската част от Турция.
Демирел бил наясно, че няма как да разчита на САЩ, воден от Джими Картър, който бил привърженик на икономическата политика. След войните с Виетнам, американците не искали да планират, никаква друга по-сериозна война. Това била причината и да изберат за президент Картър.
В заключение:
След тази случка, Сюлейман Демирел останал приятел на страната ни до края на живота си.
Турция останала в отлични мирни отношения с България, докато той е бил във власт, а от историята е ясно, че това е и най-дълго управлявалият турски президент.