Чували ли, сте история за Михаил Скобелев и това защо са го наричан Белият генерал? Нека разбулим мистерията…
Мистиката около генерал Скобелев
Михаил Дмитриевич Скобелев вземал активно участие в присъединяването на огромната територия на Централна Азия към Русия. Той участвал в много военни кампании, сякаш от самата съдба, бил защитен от смъртоносен куршум и не е случайност, че умрял при неясни обстоятелства. И все пак, остава загадка:
Защо генерал Скобелев е наричан Белият генерал
Бъдещият военачалник и стратег и национален герой на България е роден на 17 септември 1843 г., сред стените на Петропавловската крепост. Дядо му Иван Скобелев е бил комендант по онова време, там. До 6-годишна възраст момчето е отгледано от дядо си и декан на Петропавловската катедрала Григорий Добротворски.
До 12-годишна възраст се „борил“ с учител от Германия, който принудил бъдещия известен генерал да запомни руско-немския речник. Учителят получил правото да бичува ученика, дори за малко нарушение и всички мисли на тийнейджъра били насочени към това как да отмъсти на учителя си.
Детството на Скобелев
От ранна детска възраст Михаил бил независимо, пламенно и жизнено момче. В резултат на дълго време, поради стекли се обстоятелства, той бил принуден да изтърпи лошо отношение. Постепенно станал потаен и отмъстителен.
През 1855 г. Михаил е изпратен в парижки пансион, където Дезидерий Жирарде става негов учител. Тийнейджърът се сприятелил с учителя си и след известно време се върнал с него у дома.
Военната кариера на генерал Скоблев
През 1861 г. Михаил постъпва в университета, но занятията скоро са прекратени поради продължаващите бунтове. И така, 18-годишното момче не се колебае да влезе в армията.
Три години по-късно е придружаван от ген. Баранов във Варшава, където е публикуван Манифестът за освобождение на селяните. След това е прехвърлен в полк, участващ в потушаването на бунта в Полша.
През 1866 г. постъпва в Академията на Генералния щаб. След дипломирането си е назначен в Генералния щаб. Скоро, по лична молба на ген. фон Кауфман, той е повишен в щаб-капитан и през есента на 1868 г. и е изпратен да служи в Туркестан.
През пролетта на 1871 г. Скобелев е командирован в Красноводск като командир на кавалерия. Заедно с отряда си провежда мащабно разузнаване на маршрута до Хива до кладенеца Сарикамиш. Труден път, безводие и парещите лъчи на азиатското слънце – такъв бил пътят от Мулакари до Узункую, дълъг 437 км. Изминат само в рамките на девет дни от М.Д. Скобелев.
През пролетта на 1873 г., като част от Мангишлакския отряд, той участва в кампания срещу Хива. Нямало достатъчно вода и камили и натоварили и коне. Всички офицери, включително и Скобелев, вървели пеш, през целия път.
Напредък по времето на ген. Скобелев
Името на този генерал често се свързва с Руско-турската война от 1877-78 г. В България той е почитан като национален герой, освободил българите от игото на Османската империя.
Освобождението на България се счита за заслуга на ген. Скобелев, за това свидетелстват десетки паметници у нас. Въпреки, че тази кампания е ръководена от император Александър II, а по-късно Александър III, и ген. Гурко.
Защо наричат Скобелев „белия генерал“
Скобелев добива известност по време на обсадата на Плевна. Журналистите свързват тази слава с известна доза театралност: той почти винаги носел бели униформи. Генерал от пехотата в бяла туника на бял кон. За това турците му дават прозвището „ак-паша” – „бял генерал”.
Мистерията около смъртта на генерал Скобелев
Според самия Михаил Дмитриевич, той преследвал опасностите, искал ги и ги търсел през цялото време. Той ясно се проявил като политик, чертаещ бъдещето на славянския свят. В Европа, той е сравняван с Гарибалди.
Жизненият път на Михаил Дмитриевич може да бъде проследен през цялото. Последните му дни обаче не са разгадани. 38-годишният военачалник често говори в обществото за предстоящата си смърт. Той поръчва крипта за себе си в собственото си имение в село Спаски-Заборовски, Рязанска област.
Има предположения, че той е получавал анонимни заплахи. 7 юли 1882 г. Животът на Скобелев е прекъснат (на 38 години) в стая на московския хотел „Англия“. Номерът е заснет от Шарлот Алтенроуз, кокота, известна в цяла бохемска Москва. Шарлот беше първата, която съобщи за тази трагедия на полицията.
Аутопсията показала, че Михаил Дмитриевич е претърпял едновременно парализа на сърдечния мускул и запушване на белите дробове. В столицата се разпространяват слухове, че той е убит по заповед на Бисмарк, за да открадне планове за война с Германия.
Друга версия свързана с елиминирането на генерала по указание на императора, който го подозирал в опит за преврат. Някои нарекли това участие в убийството на масони и смятали, че е извършено от тези, които са го мразели.