След като превземат София, турците превръщат някои християнски църкви в джамии, а след Освобождението тези църкви отново стават християнски.
Не само турците възстановяваха чужди храмове, това правели и българите. Например известната църква “Свети Седмочистници” , преди това е била джамия “Имарет джамия”, “Коджа дервиш Мехмед паша” или “Черната джамия”. Наричан е Черна, заради минарето от черен гранит.
История на черната джамия
Съдейки по надписа, върху мраморна плоча, открита в Черната джамия, този молитвен дом е издигнат през 1528 г. от архитектът на султана Коджа Синан, по инициатива на везира Мехмед паша на султана Сюлейман I Великолепни. Мехмед паша казал на султана, че в такъв красив и голям град като София, няма нито една добра джамия и султанът решил, че това е негово недоглеждане.
Легенда на Черната джамия
Според легендата мястото за построяването на джамията било открито от султана по време на сън. Това бил малък площад между съвременните улици “Цар Иван Шишман”, “Граф Игнатиев”, “6-ти септември” и “Генерал Паренсов”. Тогава на това място е бил дворът на Рилския манастир, разположен на мястото на древна християнска църква от 5-6 век, а преди него е имало светилище на Асклепий (римски бани).
Кой е построил Черната джамия
По време издигането на джамията архитектът й Коджи Синан бил на 39 години. Той е построил 33 двореца, 81 джамии, 26 библиотеки, 7 водопровода, 35 бани и много гробници, мостове, кервансараи, наред със Султан Селим джамия, Одрин.
Разказвали се различни приказки за Синан. Някои от тях сочели, че той е българин, родом от Широка лъка. Говорело се, че от малко дете е отнет от родителите си и отгледан в Истанбул, за да бъде еничар. В процеса на израстването му се появява и неговият архитектурен талант.
По време на едно от земетресенията от 18 век пада минарето на Черната Джамия. Поради общия икономически упадък в София, свързан с антиосманските бунтове, много турци напускат София и Черната джамия. Когато руската армия навлиза в града през 1878 г., джамията е използвана като оръжейна, а съседните стопански постройки са използвани като затвор.
След възстановяването на София и превръщането и в столица на България градът бързо се заселва с православни българи. Около джамията се оформя квартал “Алигина махала” и се поставя въпросът за изграждане на християнски храм. И тогава братът на писателя Любен Каравелов, извяващ се по онова време като български политик Петко Каравелов, предлага да бъде възстановена Черната джамия. Разполагали с малко средства и подобна идея се сторила подходяща, макар, че не всички я приели единодушно.
И така, Министерският съвет през 1897 г. взема решение да преустрои старата джамия “Черната джамия” в църква, посветена на паметта на Светите седмочисленици. Руският архитект А. Померанцев, поема проекта за преустройството на джамията, а българските архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов му помагат.
Централният олтар на храма е осветен заедно с храма от Софийския митрополит Партений. Датата е на 27 юли 1903 г. и така храмът е посветен на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и учениците им Наум, Климент, Горазд, Сава и Ангеларий.
Църквата “Св. Седмочистница” има централен купол, който достига диаметър 18 метра в диаметър, 22 метра височина и това се простира на обща площ 720 кв.м.
Средства за преустройството първоначално са събрани в “Св. Петка”, старата църква, в специален фонд – 37 000 златни лева. След това фондът е попълнен с дарения от държавата и частни лица. Княз Фердинанд отпуска лични средства за 25 големи и малки икони.
Разпятието е дарено на храма от Андрей Арсов през 1911 г. Други предмети от дърво – 1937 и 1987 г.
В първата половина на миналия век (30-те години) от западната страна на камбанарията е монтиран часовник, дело на Георги Хаджиниколов.
Главната икона над входа е издигната през 2002 г. със средства на анонимен дарител.
Храмът е изографисван в продължение на 70 години, като последната работа е завършена през 1996 г.
Петко Каравелов е погребан в двора на църквата до съпругата си.
В църквата се пазят мощите на св. Горазд и св. Климент, както и малкия пръст на св. великомъченик Харлампий.
На 14 април 1925 г. българският комунист Атанас Тодовичин застрелва политика генерал-майор Константин Георгиев в двора на църквата „Свети Седмочисленици“, където той идвал на вечерната служба с внучката си.
Два дни по-късно, на 16 април, по време на погребението на този генерал в църквата “Света Неделя” комунистите устроили взрив, в резултат на който загинали 193 души, 500 са ранени и по-голямата част от храма е разрушена.
Източници: