В столицата на България – София, срещу сградата на Народното събрание се издига огромен паметник на руския цар-освободител Александър II. Това е една от стойностните забележителности на страната ни.
Днес този паметник е символ на столицата и към настоящата година се навършват 144 години от Освобождението на България от турско робство.
Какво е делото на цар Освободител на България
През 1877 г., следвайки волята на руския народ, Александър II обявява война на Турция, под чието управление българският народ живее петстотин години. С цената на огромните усилия на своя народ – човешки жертви, материални разходи – Александър II освобождава България от османска власт. Той със своя хуманен и благороден жест заслужи признанието на българския народ, въплътено в паметника, а в душите на българите остана обичан и популярен руски император в България. Името му е известно и се предава от поколение на поколение.
Паметникът представлява гранитен пиедестал с конна статуя, на която седи Александър II, Царят Освободител. Паметникът е висок 12 метра, а статуята е висока 4,5 метра. От четирите страни под статуята има по-малки скулптури, изобразяващи сцени от Войната за независимост. Отпред е релефът на крилатата богиня на победата, вдясно е барелефът на генерал Скобелев, вляво е генерал Гурко и граф Игнатиев. Отзад, под статуята, се намират признателните маси на България. Надписът на паметника гласи: „На Царя Освободител – признателна България“.
Чия е инициатива за издигането на паметника
През 1898 г. по инициатива на Опълченската организация в София възниква идеята за създаване на такъв паметник. Обявен е международен конкурс за проект на паметника. В състезанието участвали 31 кандидати от различни страни. Победителят е обявен, тогава неизвестният за никого, флорентинският скулптор, талантливият Арналдо Зоки. Автор е на известни паметници в Болоня – Гарибалди, в Буенос Айрес – Колумб, в Кайро – Свети Франциск от Асизи.
Паметникът е строен от април 1901 г. до септември 1907 г. За изграждането му са привлечени средства от Столична община, част от средствата са отпуснати от българския княз Фердинанд, а останалите са събрани под формата на дарения от българския народ.
През 2013 г. паметникът е изцяло реновиран.