Андреевден е денят, в който по стара българска традиция се смята, че денят започва да расте и да преборва нощта. Така че това е важен християнски празник чрез който хората се молят за лека зима, която ще постави основата на успешна нова година. Разберете какво се прави по нашите земи на този специален ден , за да имаме късмет през цялата година.
Защо Андреевден е известен като Мечкинден?
Какво се прави на Андреевден
Както споменах в увода, по наша традиция се смята, че денят наедрява колкото едно царевично зърно на този ден. Това води след себи си и до следните действи:
- Сваряване на зърнени култури – боб, леща, царевица, ечемик, просо и т.н. Причината за това поверие е, че се смята, че всичко ще наедрява през този ден и това ще доведе до много берекет за домакинството.
- Хвърляне на варена царевица в комина – Това е най-важната култура за празника и по стара традиця няколко сварени царевични зърна се хвърлят в комина. Причината е, че по този начин се смята, че ще се уплашат злите сили и няма да засегнат този дом.
- Раздаване на варивото – Това е третото основно поверие, което се прави на празника. Раздава се на съседи и приятели, за да могат всички да имат късмет през годината. Задължително се дава и на животните, които да имат силно и здраво потомство
- Празник на младите булки – Тъй като това е празникът на плодовитостта и плодородието, смята се, че той е посветен и на младите жени, които очакват свое потомство. Традицията гласи, че те не трябва да работят никаква домакинска работа през днешния ден и задължително трябва да хапнат от приготвените сварени зърнени култури. Така ще имат щастлив и ползотворен семеен живот.
Какви разновидности има из България на тези обичаи
Защо Христо Ботев бива забравен още след Освобождението?
Както знаем, нашият фолклор е много богат и съответно има равлични разновидности на тези обичаи из различните населени места. Ето някои по-интересни от тях:
- В Новозагорско задължително се правели пуканки, които се наричали на мечката. Чрез пукането на пуканките се прогонвали злите сили и се смятало, че мечката ще бди над селото и ще защитава хората от лошотията.
- В Тетевенско се слагали задължително плодове по време на вареното на зърнените култури – най-често това са били круши или сливи
- В Панагюрище е запазена интересна традиция свързана пак с мечката. Когато хвърляли царевичните зърна в комина, те викали за здравето на баба Меца. Тук е интересно как е насложен образът на баба Меца със символният образ на мечката като знак за щастие и плодовитост.
Кой град пази името си векове наред в Османската империя?
В заключение, ясно е, че едва ли ще можем да изпълним всички поверия за късмет. Важното е да знаем за тях и да запазим символната им значение. Много от тези действия имат определан логика и определен смисъл. Особено това се вижда по отношението на консумацията на определени храни в определени периоди. Очевидно нашите предци са знаели кое е най-добре да се яде през различните етапи от годината.