Днес ще ви преставя историята на град Неврокоп. Това е името, което това населено място е носило дълго години, но в днешно време е познато с името на големия български революционер Гоце Делчев. Научете повече за историята на този забележителен град и кой известен български писател е неговият първи кмет.
Историята на Неврокоп
Неврокоп е наследник на древния римски град – Никополис ад Нестум(град на победата) във връзка на успешния поход на император Траян срещу даките. Приема се, че самото име Неврокоп е турцизирана версия на името Никополис. Останките на този древен римски град са запазени и се намират на няколко километра от Гоце Делчев. За съжаление не можем да кажем какво е било името на селището по време на Средновековието(най-вероятно Никополис или българската му версия), а сме запознати с историята му в рамките на Османската империя и след това.
Османската империя
Неврокоп за първи път е описан през 1422 година като голяма християнско село в рамките на империята. Тъй като местоположението му е важно, в рамките на по-малко от век , той се превръща в почти изцяло мюсюлманско населено място – очевидно местното население или приема исляма, или се премахва от тази територия. В рамките на българското Възраждане и развиване на занаятите , Неврокоп постепенно връща българското си население. За това свидетелства и развитието на Неврокопския панаир, който е един от големите в рамките на империята. Постепенно българите се осъзнават като собствен народ и започват борба с гръцкото духовенство, което се опитва да ги гърцизира. Това води до отваряне на чисто българско училище в града, което да бъде алтернатива на гръцкото. Освен това българите си построяват и свой собствен храм – “Успение Богородично”, който да си бъде чисто техен и да не може да попадне в ръцете на гръцкото духовенство. Тази дейност продължава и до Освобождението, когато се създава и читалище, учителско дружество и женско дружество.
Неврокоп след Освобождението от 1878
В заглавието на параграфа нарочно уточнявам Освобождението за част от българските земи през 1878 година, защото Неврокоп не попада сред тях. Въпреки бурната съпротива на местното население, което подписва петиция до Великите сили да бъде присъединено към Княжество България, аспирациите му не се реализират. Въпреки това, в периода след 1878 година се постига един сериозен успех за неврокопчани. През 1894 година се основава Неврокопската митрополия, която вече става част от Българската екзархия, но градът остава част от и от Гръцката. Неврокоп участва активно в Илинденско-Преображенското въстание 1903, като в тази област се водят военни действия на четите на Стоян Мълчанков и Стоян Филипов.
Истинското Освобождение за Неврокоп
То идва на 17 октомври 1912 година – тоест малко след започването на Балканската война(5 октомври 1912 година). На практика градът е освободен без битка от българска страна, което спасява града от поражения. Малко известна информация е, че първият кмет на града е не кой да е, а самият Пейо Яворов, който е активен участник в освободителното движение на българите от тези краища на нашето землище. Едва ли друг град може да се гордее с по-достоен избраник за първи кмет!
Неврокоп остава в рамките на България дори и след двете национални катастрофи, като останалото турско население се мести в Турция, а на негово място идва българските бежанци от районите на Драма и Сяр. Заради изключителната заслуга на Гоце Делчев за българското освободително движение, градът е прекръстен на негово име през 1951 година.