Има места по света, където може да опознаете отдавна изчезнали народи и тяхната някогашна слава: Египет, Китай, Гърция… България също попада в този списък.
Много, преди тази страна да се появи на картата на Европа, древен народ е обитавал нейните земи и е оставил след себе си богати останки – гробници и надгробни могили, скални светилища и крепости, укрепления и мистериозни скални ниши.
Кои са тези хора ли? Веднага ви казваме:
Това били древните траки!
Заедно със славяните и т. нар. прабългари, траките се считат за прародители на съвременните българи, чиято нация възниква през ранното средновековие. Докато славяните и прабългарите наскоро пристигнали на Балканите, траките са живели тук от много векове, а не просто някакво незначително племе.
Траки славяни или прабългари са в основата на създаването на България
Според Херодот траките са вторият най-многоброен народ в древния свят, след индийците. Те участват активно в тогавашната международна политика и са разделени на няколко племена. Някои от тях създават собствени кралства и дори секат собствени монети. Това е знак за икономическа сила и политическо значение. В крайна сметка те били завладени от римляните и много от тях са възприели римския или гръцкия начин на живот и навици. И все пак, те до голяма степен са запазили своята култура до пристигането на християнството. В крайна сметка те стават част от млада България.
За съжаление, траките са неохотни хронисти и почти не са оставили писмени източници. Това, което знаем или вярваме, че знаем, за тяхната история, вярвания и култура е извлечено от археологически изследвания и древногръцки и римски източници.
Траките може да са изчезнали, но много е останало от техните съкровища: техните монети, гробници и светилища, керамика, оръжия и герои – както митични като Орфей, така и исторически личности като Спартак.
България е осеяна с тракийски забележителности
Посещението на най-интересните от тях е истинско удоволствие. Един от най-известните обекти, създадени от траките е скалният град Перперикон. Разположен на връх с изглед към долината на река в Родопите, Перперикон е скално селище и голямо тракийско светилище, което процъфтява през Античността и привлича поклонници от цял свят.
Няма твърди доказателства, но някои историци предполагат, че Перперикон наистина е бил прочутият оракул на Дионис, предсказал славното бъдеще както на Александър Македонски, така и на Август. Вярата беше причината за съществуването на скалния град, но животът там не приключи, когато древните богове отстъпиха място на християнството. Перперикон става голям епископски център, украсен с базилика на мястото на някогашното езическо светилище. Изоставен е през османския период.
През последните години Перперикон беше приветстван от българските медии като съперник на Мачу Пикчу. Това сравнение може да е малко пресилено, но определено трябва да се види.
Белинташ е друго от най-известните тракийски скални светилища. Разположено в Родопите, високото плато се издига над планинска долина и е оградено от защитна стена от съседни върхове.
Има и по-малко известни тракийски скални светилища, които също заслужават внимание, като това на скалисто плато край родопското село Биволяне. Най-особената характеристика на светилището Харман Кая са две кръгли подложки, покрити с нещо, което изглежда като канали и кръгове. Никой не знае какви точно са били те, но е доста популярна хипотезата, че са използвани за измерване на времето.
Древните траки са създали стотици долмени
Днес тези структури се срещат предимно в Странджа и Сакар планина. Голяма афера е долменът край село Хлябово, Хасковско. Това семейно гробище има три съседни камери, където са открити артефакти, които показват, че е било използвано в продължение на пет века.
Скалните ниши са енигматичен обичай на траките в Източните Родопи. По-малко от метър височина, нишите обикновено са трапецовидни, но присъстват в различни други форми: кръгли, правоъгълни, квадратни. Повечето от тях са изсечени на стръмни височини.
Към средата на 1-во хилядолетие пр. н. е. траките са престанали да създават мегалити. Никой не знае защо. Това, което е сигурно е, че те започнаха да строят монументални гробници за своя елит вместо това. Те са били скрити под масивни могили пръст, които и до днес са осеяли почти всяко кътче на българските земи.
Най-голямата концентрация на тракийски надгробни могили е в така наречената Долина на тракийските царе, разположена между Стара планина и Средна гора. Тук се намира може би най-емблематичната гробница, създавана някога от траките.
Тракийската гробница в Казанлък завладява общественото въображение от случайното й откриване през 1944 г. Много историци са я изследвали, а ЮНЕСКО я добавя към списъка си със световно наследство през 1979 г.
За траките ловът на едър дивеч е свещен
Дейност, запазена за аристократите, тя е символ на кралската власт. Всяка година, който и да е крал, отивал на свещен лов за глигани, за да покаже, че все още е достатъчно силен, за да носи короната. В задгробния живот, вярвали траките, също ще има лов и затова ловът се превърнал в основна тема в тракийското изкуство. Александровската гробница е един от най-добрите образци с камерни рисунки на мъже – пеша и на кон – преследващи елени и глигани.
Какво да кажем за тракийските гробници
Повечето от впечатляващите тракийски гробници и обекти се намират в Южна България, но има и изключения. На север от Стара планина природният и исторически резерват Сборяново край Исперих е едно от най-добрите места за тракийски туризъм в България.
Тракийските съкровища са друга отличителна черта на тази древна култура
Тракийските царе и благородници са пиели вино от златни и сребърни чаши, а жреците са използвали изящно украсени съдове в религиозни ритуали. Златото се смятало за божествен метал и много благородници отивали в отвъдния живот със златни венци на главите си, златни маски на лицата си и множество златни бижута и чаши за вино, заедно с богато украсени шлемове и наколенници.
Регионалните музеи също си заслужава да бъдат посетени
Историческият музей във Враца излага удивителното Рогозенско съкровище. То е най-голямото откривано някога в България, а музеят в Казанлък разполага и с прекрасна колекция от съкровища, изкопани от близките гробници.
Траките оставят следа в българския фолклор и християнство
Легендарният народен герой Крали Марко, който язди вълшебен кон, вероятно е късносредновековно превъплъщение на тракийския бог Конник. Самодивите, които в българския фолклор владеят природата и растителността, вероятно са избледнели спомени за Великата тракийска богиня. Дори някои светци са повлияни от древните траки. Свети Трифон Зарезан например, който е покровител на виното и лозарството е християнизираният наследник на самия Дионис. Реликва от времето на траките са и известните нестинарски танци, върху жива жарава, които могат да се видят само в Странджа и са в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Те са християнизирана версия на древни обреди и ритуали, посветени на Великия Бог и Великата Богиня.
Всичко това прави България, с нейното богато и жизнено тракийско минало, задължителна за изследване.