Самарското знаме е дадено на българските опълченци на 21 май в 1877 година.
Връчването му направено в официална церемония, която се състояла в Плоещ, град в Румъния.
Дадено е на командир Павел Калитин, който бил и подполковник на Трета дружина от Българското опълчение. Това знаме е изработеното от монахини на Иверския манастир в Самара, руския град.
История на Самарското знаме
Създаденото от монахините знаме първоначално е планирано да бъде дадено за Априлското въстание, 1876 година. По решение на местната власт е предадено, една година по-късно, през 1877 г. на Българското опълчение.
Трикольорът в бяло, червено и синьо е закован върху дръжката със златни пирони, последният, поставен от войводата дядо Цеко Петков, стар поборник.
Знамето е част от сраженията на около Стара Загора. Участвайки в сраженията трима знаменосци загиват за него. Когато флагът да е пленен и застрашен, командирът подп. Павел Калитин жертва живота си, но не допуска то да попадне при врага. След ожесточен ръкопашен бой Самарското знаме е изнесено от битката и по-късно участва при битките проведени на Шейново и Шипка.
Как изглежда Самарското знаме
Самарският флаг се състои от три ивици. Най-отгоре е червеното, следвано от бяло и после в синьо. На размери достигало 185/190 м; В самия център са вплетени златни кръстове. Образът на Иверската Богородица се разполага от едната страна, а на другата са образите на Светите Кирил и Методий, братята.
Живописната картина е нарисувана от художника Николай Симаков от Петърбург, а бродериите, както вече споменахме по-горе са избродирани от монахините на манастира в Самара, откъдето и носи името си.
Друга отличителна черта в Самарското знаме е това, че на дръжката са прикрепени три ленти. Върху синята има надпис „расточатся врази Его“, „Да воскреснет Бог, върху червена пише: „Самара-българския народ, 1876“ и трета бяла лента, върху която няма нищо.
Пиката на Самарското знаме е от сребро, изработена във византийски стил по проект на граф Рошфор.